Определение № 778 от 14.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 523/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Обжалвано е определение по чл.248, ал.1 ГПК под №1266 от 9.06.2012г., постановено по гр.дело № 2275/2012г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на ищеца С. А. Ю., чрез адв. Д. С. за изменение на решението от 14.02.2012г. в частта за разноските. Частният жалбоподател иска отмяна на определението и присъждане на договореното, но неизплатено към датата на приключване на въззивното производство адвокатско възнаграждение. Позовава се на съдебна практика на ВКС, ГК, в която се приема, че е достатъчно постигане на съгласие между договарящите страни за размера на адвокатското възнаграждение, без да е необходимо същото да е действително внесено. Ответникът [фирма] – София не заявява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Въззивният съд е отказал да измени решението в частта за разноските по съображения, че по делото липсват доказателства страната да е направила разноски във въззивното производство, а договорените такива по представения списък по чл.81 ГПК не удостоверяват реално пращане. С ТР по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС т.1 е преодоляна противоречивата съдебна практика на ВКС по въпроса присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, когато страната е уговорила, но не е представила доказателства за плащането им. ОСГТК на ВКС прие за правилна съдебната практика, според която условие за присъждане на разноски по чл.78, ал.1 ГПК е те действително да са направени и съответно това обстоятелство да е доказано чрез представяне на доказателства. Когато в договора за правна помощ е посочено, че възнаграждението се заплаща в брой той / договора/ има характеристиката на разписка, но когато е уговорено плащането да стане по банков път – трябва да бъдат представени доказателства за превода на сумата. В случая адвокатското възнаграждение за процесуално представителство от “Адв. дружество Й. и Е.” е договорено в договора за правна помощ от 6.02.2012г., но не е платено, поради което правилно въззивният съд е отказал присъждане на разноски. Водим от горното съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение