Определение № 5194 от 14.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1781/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. П. В., чрез адв. М. П., срещу решение № 5/10.01.2024г. по гр.д.№ 534/23г. по описа на ОС Враца, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл. 227,ал.1, б.“ в“ ЗЗД за отмяна на дарение на 1/2 идеална част от недвижим имот, извършено с нотариален акт №..., том ..., рег.№..., н.дело № .../...г. по описа на нотариус М., с район на действие РС Мездра. Касационната жалба е подадена в срок, представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт е недопустима. Съображенията на касационната инстанция са следните: Предявеният иск по чл. 227,ал.1, б.“ в“ ЗЗД е облигационен. Цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК, доколкото дарението, чиято отмяна се иска, има за предмет право на собственост върху прехвърления с него недвижим имот. С процесния договор се прехвърля 1/2 идеална част от недвижим имот, а данъчната оценка на целия имот е 5329, 40 лева ( така данъчна оценка на лист 17 от делото на РС Мездра). Следователно, цената на предявения иск по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД е 2664, 70 лева – 1/2 от 5329, 40 лева или е под 5000 лева, поради което въззивното решение е изцяло необжалваемо на основание чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 во ГПК. Воден от горното, настоящият състав на ВКС