Определение № 17 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4879/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Столична община за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 137 от 15.11.2017 г. по гр.д.№ 4879/2016 г. на ВКС, І г.о. В молбата се поддържа, че присъдените в тежест на молителя разноски за трите съдебни инстанции в общ размер на 20 763,60 лв. в полза на ответниците С. Е. К. и Е. В. К. не са установени от събраните по делото доказателства, като конкретно се заявява, че не е надлежно доказано действителното заплащане на уговореното в представените договори за правна помощ адвокатско възнаграждение, още повече, че в някои от тези договори като възложител е посочено трето за спора лице. При условията на евентуалност се прави искане за намаляване на заплатеното пред касационната инстанция адвокатско възнаграждение от ответниците, като се излагат съображения, според които това възражение не е преклудирано, тъй като договорите за правна помощ, установяващи този разход, не са били представени в съдебното заседание на 28.09.2017 г., а след приключване на устните състезания като приложения към депозираните писмени бележки. Ответниците по молбата- С. Е. К. и Е. В. К. са депозирали в срока по чл.248, ал.2 ГПК становище за неоснователност на същата, като поддържат, че присъдената в тяхна полза сума не е в състояние да компенсира действително претърпяните от тях имуществени и неимуществени вреди от неоснователно повдигнатия правен спор, без да заявяват становище по твърденията за липса на доказателства за действително заплатено от тях адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира молбата за ОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 137 от 15.11.2017 г. по гр.д.№ 4879/2016 г. на ВКС, І г.о. е отменено обжалваното от касаторите С. Е. К. и Е. В. К. и от помагача Г. К. Ц. Решение № 4113 от 19.05.2016 г. по в. гр. д. № 3684/2004 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 05.05.2004 г. по гр. д. № 1069/2003 г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от А. К. Ч. /заместена в хода на процеса на основание чл.120 ГПК-отм. от Столична община/ против С. Е. К. и Е. В. К. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.2, пр.2 във връзка с чл.42 ЗЗД и чл.108 ЗС, вместо което е постановено касационно решение по съществото на спора, с което са отхвърлени предявените от Столична община против С. Е. К. и Е. В. К. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.2, пр.2 във връзка с чл.42 ЗЗД и чл.108 ЗС- за признаване нищожността на договор за покупко-продажба от 17.04.1998 г., сключен с Нотариален акт № 59/1998 г., том ХІV, дело № 3350/ 1998 г. на І Нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, поради липса на съгласие, респ. за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответниците да му предадат владението на следните недвижими имоти: празно дворно място, съставляващо УПИ VII- 2419 от кв. 104Ж по плана на [населено място], с площ 2 708 кв.м., и празно дворно място, съставляващо УПИ X. - 2419 от кв. 104Ж по плана на [населено място], с площ 2 690 кв.м. със същото решение на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Столична община е осъден да заплати поравно на ответниците С. Е. К. и Е. В. К. направените от последните разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 20 763,60 лв. Настоящата касационна инстанция намира за основателни релевираните в молбата оплаквания, според които събраните по делото доказателства не в състояние да обусловят извод за действително заплащане на всички уговорени в представените договори за правна помощ адвокатски възнаграждения от ответниците. Според задължителните указания, обективирани в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/ 2012 г. на ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само ако страната действително е заплатила възнаграждението, като доказателствените средства за установяване на този факт се определят от посочения в договора за правна помощ начин на плащане. В случай, че е договорено плащане по банков път, следва да бъдат ангажирани доказателства за това /т.е. за заверяване банковата сметка на кредитора съгласно чл.75, ал.3 ЗЗД/, а ако плащането е в брой, то тогава вписването за извършеното плащане в договора е достатъчно и има значението на разписка. В конкретния случай за първоинстанционното производство е установено плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. от ответника С. К. в полза на адв.Н. въз основа на договор за правна помощ от 11.02.2003 г., в който е посочено, че тази сума е заплатена в брой. Фигурирането в договора за правна помощ и на [фирма] като възложител е без значение, доколкото договорът за правна помощ следва да се тълкува във връзка с пълномощното на обратната страна на същия лист, в което като упълномощители са посочени именно ответниците С. и Е. К., и следователно за възложител следва да се счита първият от тях, доколкото основанието за договаряне и плащане на сумата е осъществяваното от адвоката процесуално представителство по силата на упълномощаването. Същевременно следва да се приеме за основателно оплакването на молителя в настоящото производство, според което разноски не следва да се присъждат в полза на ответницата Е. К., след като не е установено последната да е извършвала такива. По аналогичен начин стои въпросът с подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение в производството пред въззивния съд в лицето на СГС. Видно от представения договор за правна помощ от 15.05.2005 г., ответникът С. К. е заплатил в брой сумата 5 000 лв. адвокатско възнаграждение в полза на адв.Н., поради което този разход подлежи на присъждане само в негова полза, като е без значение посочването като възложител и на третото лице „К. Б.”, доколкото на гърба на договора е обективирано упълномощаване за адв.Н. от ответниците С. и Е. К.. В производството пред въззивния съд адв.Н. е заплатил депозит от 30 лв. за свидетел /вносна бележка от 08.05.2007 г./, депозит за вещо лице в размер на 400 лв. /вносна бележка от 18.02.2016 г./, както и 134 лв. държавна такса за въззивна жалба /вносна бележка от 15.06.2004 г./ и 60 лв. такса за разглеждане на искането за допускане на касационно обжалване /вносни бележки от 24.06.2016 г. и 08.07.2016 г./, при което и доколкото сумите са заплатени от него в качеството му на пълномощник на двамата ответници, тези разноски следва да бъде присъдени поравно в полза на С. и Е. К., докато внесената от ответницата Е. К. по сметка на ВКС такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 134,04 лв. /платежно нареждане от 30.03.2017 г./ подлежи на присъждане само в нейна полза. Не подлежи обаче на присъждане сумата 3 000 лв. за адвокатско възнаграждение според договор за правна помощ от 17.04.2015 г. за осъществяване на процесуално представителство по гр.д.№ 3684/04 г. на СГС предвид липсата на доказателства за действително заплащане на сумата- в договора е посочено, че същата е заплатена по посочена банкова сметка, но този факт не е надлежно удостоверен съгласно чл.75, ал.3 ЗЗД с оглед задължителните указания на ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК. На същото основание не следва да се присъждат и адвокатски възнаграждения от 3 000 лв. и 7 000 лв. по сключени договори за правна помощ с адв.Н. съответно с № 13/2016 г. и № 14/2016 г., доколкото не е доказано превеждането на сумите по посочената в договорите банкова сметка. Като се има предвид гореизложеното, с оглед крайния изход на спора ищецът Столична община дължи на ответниците възстановяване на направените от тях разноски в производството, както следва: в полза на ответника С. К.- сумата 10 312 лв. за адвокатски възнаграждения, държавни такси и депозити за свидетел и вещо лице; в полза на ответницата Е. К.- сумата 446,04 лв. за държавни такси и депозити за свидетел и вещо лице. На това основание молбата за изменение на касационното решение в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена, като ищецът Столична община бъде осъден да заплати на ответниците действително направените от тях разноски пред всички съдебни инстанции в посочените размери. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение