Определение № 2059 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1323/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на С. З. А., подадена чрез адвокат П. Мирчев против Определение № 1379/25.11.2025 г., постановено по административно дело № 159/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № УТ-044/13.05.2025 г. на Кмета на Община Смолян. В частната жалба се сочи неправилност на атакуваното определение, като се оспорват правните изводи на съда относно недопустимост на оспорването, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за разглеждане на спора по същество. Ответната страна - Кмет на Община Смолян оспорва частната жалба посредством отговор, изготвен от процесуален представител, като моли съдебното определение да бъде оставено в сила и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Против частната жалба е постъпило възражение и от В. М. Ч., чрез адвокат А. Пенева, в което се изразява становище в подкрепа на съдебното определение. Претендират се разноски. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Предмет на оспорване от С. З. А. е посочената по-горе заповед, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ е одобрен Подробен устройствен план - план за регулация в кв. 91"б" по плана на гр. Смолян, кв. Г. Смолян, изменение на дворищната регулация на урегулиран поземлен имот VIII - 59 /за поземлен имот с идентификатор 67653.913.59/ с разделяне и образуване на два нови УПИ VIII - 70 и УПИ XXVI – 69, предвиждане на улична регулация между двата новообразувани УПИ, като промяната обхваща и УПИ Х-1069 в кв. 91"б" по плана на гр. Смолян, кв. Г. Смолян по зелено и червено, нанесени на скица към заповедта. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 134 ал.2 т. 7 ЗУТ, която разпоредба предвижда възможност за изменение на ПУП в случаите, когато има предложение по дело за делба на урегулирани поземлени имоти. Приел е, че като такава заповедта не подлежи на оспорване по реда на чл. 215 ЗУТ, тъй като влиза в сила с издаването й по аргумент от чл. 15, ал. 6 ЗУТ, като се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба. По тези съображения е приел жалбата за недопустима и я е оставил без разглеждане. Обжалваното определение е неправилно. Процесната заповед е издадена на основание влязло в сила Решение № 219/24.06.2024г. по гр. дело № 29/2024 г. на Районен съд - Смолян, с което е допусната съдебна делба, както и на протоколно определение № 852/26.11.2024 г. на делбения съд, според което е дадена възможност на съделителите да представят проект за изменение на действащия план за регулация по чл. 124а ЗУТ. Според мотивите на заповедта са налице са условията на чл. 134, ал.2 т. 7 ЗУТ за делба на УПИ. Обсъдени са постъпилите възражения, като същите са приети за неоснователни, доколкото административното производство е започнало по предложение на делбения съд и според органа това измества необходимостта от съгласие на всички съсобственици по чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ. Проектът за изменение на ПУП–ПР е изготвен и внесен в Община Смолян само от един от съделителите – В. М. Ч., без подписите и съгласието на останалите съделители. Не се установява проектът да е бил изпратен от делбения съд за одобряване от главния архитект, нито процедурата да е осъществена чрез съда. Предвид факта, че проектът за изменение на действащия ПУП-ПР, по който е постановено оспорената заповед, не е внесен от всички съсобственици и носители на ограничени вещни права в имота, следва да се приеме, че липсва тяхно общо съгласие като основание за допускане на изменението и влизането му в сила с издаването на заповедта. Съобразно трайната съдебна практика на Върховния административен съд, когато не е налице съгласие, изразено в предписаната от закона форма и проектът за одобряване на изменението на устройствения план е внесен само от част от съделителите, останалите имат право на възражение, както и на жалба срещу заповедта за одобряването му по общия ред на чл. 215 ЗУТ. Заповедта за одобряването на изменението на плана за регулация при делба би била окончателна съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗУТ, към която препраща чл. 201, ал. 3 ЗУТ, само в случаите, когато заявлението е подадено от всички заинтересовани лица - носители на собственически или ограничени вещни права в имота, което условие в случая не е спазено. Поради това, изводът на административния съд за недопустимост на жалбата се явява неправилен. Предвид изложеното, съдебното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия състав на Административен съд – Смолян за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба, при спазване на съдържащите се в настоящия съдебен акт указания по тълкуване и прилагане на закона. Разноски на този етап от съдопроизводството не следва да се присъждат с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, субсидиарно приложима на основание чл.236 АПК, поради което не се дължи произнасяне по исканията на страните в този смисъл. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение