Определение № 35 от 25.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 646/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния представител на С. ХОЛД О. [населено място] за допълване на определение № 659/24.11.2015 год., постановено по т.д.№ 646/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта за разноските, по отношение на които съдебният състав не се е произнесъл. Насрещната страна КОНТАКТ ПЛЮС О. [населено място] в срока по чл.248 ал.2 ГПК оспорва основателността на молбата, евентуално заявява възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК. По така направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата за допълване е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение на настоящия състав на ВКС № 659/24.11.2015 год. не е допуснато касационно обжалване на решение № ІІІ-92 от 07.10.2014 г. по в.гр.д.№ 1241/2013 г. на Бургаския окръжен съд по жалба на КОНТАКТ ПЛЮС О. в съответната обжалвана част. Ответникът по касационната жалба С. ХОЛД О., чрез пълномощника си адв. Р. А., е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ГПК, в който своевременно е направил искане за присъждане на разноски. Представил е договор за правна помощ от 16.02.2015 г., установяващ договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. за осъществяване на процесуално представителство по настоящото дело и заплащането му на същата дата в брой. С оглед изхода на делото пред ВКС и на основание чл.78 ГПК, в полза на ответника по жалбата се дължат разноски, каквито той доказва да е направил, а съдът е пропуснал да ги присъди при постановяване на акта си. Неоснователни /по аргумент от чл.34 ал.1 ГПК/ са възраженията на КОНТАКТ ПЛЮС О., че договореното процесуално представителство не включва подаване на отговор на касационната жалба, както и че договорът за правна защита не отговаря на изискванията на закона, т.к. няма номер. Основателно обаче е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по см. на чл.78 ал.5 ГПК, чийто размер не съответства на фактическата и правна сложност на делото и предприетите в тази връзка от името на ответника процесуални действия. Същото следва да бъде редуцирано, съобразно указанието на чл.78 ал.5 пр. посл. ГПК, вр. съответните правила от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, до сумата от 1 000 лв. При тези обстоятелства е налице хипотезата на чл.248 ал.1 ГПК за допълване на определението от 24.11.2015 г., като искането следва да бъде уважено в посочения по-горе размер. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение