Решение № 5236 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7898/2017 г.

Решение № 5236 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7898/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. С. при ЦУ на НАП и от А. Х. Н., подадена чрез упълномощен адвокат срещу решение № 2715/21.04.2017 г. по административно дело № 1900/2016 г. на Административен съд С. - град. С влязло в сила определение № 11830/09.10.2017 г. по настоящото дело е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационната жалба на А. Х. Н. и е прекратено производството по делото в тази част. Производството е продължено по касационната жалба на ДД "ОДОП" - С. против решение № 2715/21.04.2017 г. по административно дело № 1900/2016 г. на Административен съд С. - град в частта, с която е частично отменен РА № Р-2214-1404189-091-001/20.10.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., в потвърдената с решение № 42/12.01.2016 г. на ДД "ОДОП" - С. част относно установени задължения на А. Х. Н. по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2011 г. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 060 лв. Ответникът А. Х. Н., гр. С., чрез процесуалния си представител упълномощен адвокат излага становище за неоснователност на касационната жалба на ДД "ОДОП". Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която актът е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е издаден при проведена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, частично изменен и потвърден с решение на ДД "ОДОП" - С. На А. Х. Н. допълнително са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 2 719,63 лв. и лихви 1 832,45 лв.; за 2009 г. в размер на 15 505,30 лв. и лихви 6 063,97 лв. и за 2011 г. в размер на 5 329 лв. и лихви в размер на 1 834,12 лв. Основание за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК са констатирани несъответствия между установени разходи и декларирани приходи. Съдът е счел, че не са налице основания за определяне на данъчни задължения за 2008 г. и 2011 г., предвид липсата превишаване разходите над приходите на лицето и е отменил изцяло РА в тази част. Съдът е приел, че са налице основания за изменение на данъчната основа за 2009 г., респективно на определения данък, като е намалил размера, съобразно констатациите за 2008 г. - начално салдо към 01.01.2008 г. в размер на 41 000 лв., в резултат на което е отменил РА в частта на определените задължения за данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. над сумата от 3 124,65 лева, ведно със съответните лихви за забава и е отменил РА, в частта на определените задължения за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. и 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице. Процесна пред настоящата инстанция е отменената от съда част от РА. Решението в обжалваната отменителна част, е частично неправилно. Спорът се концентрира в определеното от органите по приходите начално салдо в размер на 2 831 лв. и възприетото от съда такова в размер на 41 000 лв., позовавайки се на заключение на вещо лице по назначената и приета от съда втора допълнителна съдебно-счетоводна експертиза - първи вариант. Спорен е и въпросът, свързан с пребиваването на Н. в Кения и определения размер на разходите за пребиваването му в чужбина през 2008 г., както и твърденията на касатора по РА за осъществени разходи по погасяване на договорна ипотека, некредитирани от съда. Съдът правилно е съобразил, че облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява и по реда на ЗДДФЛ, на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че отделните суми могат да са в резултат, както на наличието на някои от обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, така и от съществуването на официални документи и документи с достоверни данни - чл. 122, ал. 2, т. 4 от ДОПК, от които по несъмнен начин се установява произходът, размерът и основанието на получения доход. Необоснован е изводът за наличните парични средства - началното салдо към 01.01.2008 г. в размер на 41 000 лв. От съда е извършена корекция на размера на началното салдо, като от 2 831 лв. е променено на 41 000 лв. В заключението на вещото лице, което е кредитирано от съда не са съобразени осъществени от лицето разходи през предходната година, а именно 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г., които са относими към началното салдо на ревизирания период - 01.01.2008 г. Прието е, че са налични парични средства в резултат на покупко-продажба на три недвижими имота (НА № 56/09.02.2007 г. том 011 - продажба на УПИ, находящ се в гр. С., ул. Ф. Ж. Кюри № 7 - 20 000 лв.; по НА № 181/19.03.2007 г. том 035 - продажба на апартамент в с. С. - 20 000 лв.; по НА № 4/27.04.2007 г. том 067 - продажба на поземлен имот в гр. С., местността "Юрището" - 1 000 лв.) без да съобразят, че в този период РЛ е разходвало средства, а именно придобило е земеделска земя на стойност 700 лв., същият е правил разходи и за издръжка и живот, които предвид липсата на доказателства следва да се определят по статистически данни на НСИ и Методология и организация на изучаване на бюджетите на домакинствата изготвена от НСИ по признака паричен разход общо за година средно на лице или такива в размер на 2 717 лв., какъвто е и подходът на данъчните за процесните години. Горното води до корекция размера на приетото от съда начално салдо в посока намаляване. Настоящата инстанция намира, че са налице доказателства установяващи размерите на осъществените разходи през 2007 г., а именно общо 3 417 лв., както и на получените от лицето приходи от продажбата на недвижимо имущество в размер на 41 000 лв., което определя наличие на разполагаеми парични средства към 31.12.2007 г. в размер на 37 583 лв., която сума следва да се вземе като начално салдо за ревизирания период към 01.01.2008 г. Неоснователно е възражението на касатора относно осъществени разходи по погасяване договорна ипотека. Видно от справката от Имотния регистър при Агенция по вписванията към 14.02.2007 г. е заличена договорна ипотека, в която А. Н. фигурира като кредитополучател, заедно с М. М. и "Е. П. С." ЕООД. Касаторът навежда довод за получени от тримата заемополучатели средства в размер на 50 000 лв. в брой, а останалата част от заемна сума в размер на 350 000 лв. касаторът твърди, че е преведена по сметка на "Е. П. С." ЕООД. Излага още, че към 14.02.2007 г. договорната ипотека е заличена, което според касатора води на извод за разходвани средства през 2007 г. от страна на РЛ за погасяване на задължението към заемодателя. Видно от представените от "С. К. К. Груп" АД доказателства, не са налице данни за осъществени от РЛ плащания към "С. К. К. Груп" АД довели до резултата по заличаване договорната ипотека, респективно за осъществени разходи за този период от А. Н. В сключения договор дори е посочено, че средствата са предоставени на "Е. П. С." ЕООД, както следва 50 000 лв. в брой и 350 000 лв. по банков път, предвид което не следва да се включва в разходната част на паричния поток на лицето за 2007 г., сума за погасяване на заема. Ревизиращите органи са приели, че в периода от 12.05.2008 г. до 06.12.2008 г., Н. е пребивавал в чужбина, като е декларирал, че е гостувал по това време в Кения на издръжка на свой близък. В РА са определени разходи за пребиваването в чужбина по данни и размери от Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина. Органите по приходите не са зачели пребиваване на лицето в затвор в чужбина, излежавайки присъда "лишаването от свобода" и са изчислили разходите за целия период от напускането на страната до завръщането му в България. Изчислени са дневни разходи за 207 дни и квартирни пари за 205 дни, в размер общо на 22 610 щатски долара, равняващи се на 28 186,20 лв. Видно от приетото писмо от Министерство на правосъдието на Р. Б. и справката към него, лицето А. Х. Н. е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в периода 21.10.2008 г. - 05.12.2008 г. в Холандия. Настоящата инстанция намира за доказано задържането на РЛ, респективно за липсата на осъществени разходи именно в този период. Настоящата инстанция намира, че разходи за пребиваване в Кения, изчислени на база дневни и нощувки по Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина, не следва да бъдат включени при изчисляване паричния поток на лицето за 2008 г., тъй като ревизираното лице още в ревизионното производство е посочило, че е гостувало на свой близък в Кения и не е осъществявал разходи при престоя си там. Първоинстанционният съд, в противоречие с крайния си извод за незаконосъобразност на РА и частичната му отмяна, е посочил в мотивите на решението, че по повод начисления разход за пребиваването на лицето в Кения през периода от 12.05.2008 г. до 20.10.2008 г., не са представени доказателства, които да променят констатациите на РА. Съдът е отбелязал, че РЛ не е успяло да докаже, че действително направените от него разходи в чужбина са в по-малък размер, освен за периода за задържането му - 21.10.2008 г. - 05.12.2008 г. в Холандия. Крайният извод на съда при определяне окончателните размери на данъчните задължения на база данъчните основи, е обосновано със заключението на вещото лице във втората допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, а именно на вариант първи от заключението, в който вариант обаче, разходи за пребиваване в чужбина през 2008 г. не са включвани и на тази база изчисления съдът е постановил отмяна на установените задължения за 2008 г. Настоящата инстанция намира за правилен крайния извод на съда с позоваването на варианта от експертизата, в който не са включени разходите за пребиваване в чужбина в посочените периоди от 2008 г., но след корекция на началното салдо, което към 01.01.2008 г. следва да се приеме в размер на 35 741,88 лв., вместо приетото от първоинстанционния съд - 39 158,88 лв. Тази промяна на началното салдо и крайната наличност към 31.12.2008 г. на средствата, не променя извода в обжалваното съдебно решение, че за процесната 2008 г. не е налице превишение на разходи над приходи, респективно - не е налице основание за определяне на задължение за пряк данък, предвид което решението в тази обжалвана част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Различен е паричният поток за 2009 г., предвид установеното крайно положително салдо за 2008 г. и съответно дължимият данък за 2009 г. е в размер на 3 466,35 лв., ведно със съответните лихви за забава, а не както съдът е определил - 3 124,65 лв., ведно със съответните лихви за забава. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което, съобразно изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отменен установеният данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. и се коригира с отмяна на РА в тази част за размер над 3 466,35 лв., ведно със съответните лихви за забава, а не както съдът е определил - отмяна за размер над 3 124,65 лв., ведно със съответните лихви за забава. Поради липса на доводи и възражения в касационната жалба по отношение на обжалваното решение в частта за отменените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ по РА за 2011 г., инстанционният контрол се осъществява на основание чл. 218, ал. 2 АПК и настоящата инстанция намира, че решението в тази част е постановено в съответствие с материалния закон, не са налице основания за определяне на задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. и правилно с решението е прието, че РА е незаконосъобразен. Решението и в тази обжалвана част следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на Дирекция "ОДОП" - С. се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният администратвен съд, първо отделение