Определение № 3430 от 01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3093/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на ВИ ТИ ДЖИ КАРГО АГ (VTG CARGO AG), подадена чрез процесуалния му представител адв. Е. Делчев, против Определение № 4182 от 07.02.2025 г. по адм. д. № 835/2025 г. на Административен съд – София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 1584/06.12.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София при ЦУ на НАП и делото като преписка е изпратено на ТД на НАП – София за присъединяване и разглеждане към ревизионното производство, възложено със ЗВР № Р-22002224002442-020-001/21.05.2024 г./21.05.2024 г. на органи по приходите в ТД на НАП-София. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и се претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба - директорът на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП – не представя писмен отговор или възражение по нея. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба, макар и подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и против съдебен акт, неблагоприятен за нея, е недопустима, тъй като се обжалва неподлежащо на съдебен контрол по реда на чл. 229 - чл. 236 АПК определение на първостепенния съд. Предмет на производството пред АССГ е Решение № 1584/06.12.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП – София, с което на основание чл. 88, ал. 2 АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу отказ за разглеждане на искане за прихващане или възстановяване №П-22221024123461/18.09.2024 г. по подадено искане по чл. 128 и сл. от ДОПК с вх. № 53-06-7341/27.06.2024 г. Със същото решение производството по жалбата е прекратено. В разпоредбата на чл. 88, ал. 3 АПК е регламентирано, че актът за прекратяване на производството по административно обжалване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или протест пред съответния съд, който се произнася с определение. Това определение не подлежи на обжалване. Оспореното пред настоящия касационен състав определение по своя характер е именно определение, постановено по жалба срещу акт на горестоящ административен орган за прекратяване на производството по административно обжалване, образувано по жалба срещу данъчен акт. Следователно, определението на административния съд не подлежи на обжалване пред следваща съдебна инстанция, поради което подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че съдът неправилно е приел, че производството по делото е по реда на чл. 88, ал. 3 АПК, вместо по реда на чл. 197 и следващите АПК. По реда на чл. 197 и следващите АПК се развива производството по обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. Настоящия случай не попада в тази хипотеза. Процесната хипотеза е регламентирана в нормата на чл. 88, ал. 3 АПК - актът с който жалбата или протестът се оставят без разглеждане, поради наличието на някое от основанията, изброени в ал. 1 от същия законов текст, включително липса на интерес от обжалването, може да бъде оспорен пред съответния съд с частна жалба или протест. Съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Липсва и задължение за Върховния административен съд да разгледа частната жалба. Не е налице нито една от хипотезите по чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК. Както вече беше посочено, определението на административния съд по своя характер представлява съдебен акт, постановен по частна жалба срещу акт на горестоящ административен орган за прекратяване на производството по административно обжалване. Изричната норма на чл. 88, ал. 3 АПК, разпорежда необжалваемост на това определение, т.е. налице е отклонение от принципа за двуинстанционност по чл. 131 АПК и законът категорично е разпоредил, че определението на първостепенния съд е окончателно, тоест не подлежи на последващо обжалване. Недопустимостта на частната жалба е пречка касационната инстанция да разгледа и да се произнесе по останалите доводи на частния жалбоподател, които касаят правилността на обжалваното определение. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4 във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение