Определение № 4285 от 28.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5099/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. Чл. 396, ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №23477 от 20.10.2023г. на А. Б. М. срещу определение №2348 от 26.09.2023 г. по в. гр. Дело №1286/2023г. по описа на Софийския апелативен съд, 10-ти граждански състав, с което е отхвърлена молбата ѝ за допускане на обезпечение на предявения от нея против М. С. Ж., като правоприемник на починалата в хода на процеса ответница И. Г. Ж., осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата 220 000 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от извършване на публична продан на собствен на ищцата недвижим имот, чрез обезпечителната мярка „възбрана“ върху два недвижими имота, собственост на ответницата. Според жалбоподателката, обжалваният акт се явява произволен, лаконичен и не кореспондира с истината, със закона и представения от нея доказателствен материал за извършени документни престъпления в особено големи размер. Счита, че към настоящия момент са събрани достатъчно безспорни писмени доказателства за евентуално задкулисие, порочни практики и схеми за грабеж, които са възпрепятствали защитата ѝ, поради очаква съдът да не се ръководи повече от силата на присъдено нещо, възникнала ненадлежно на основание на доказано документно престъпление със запис на заповед от 2007г и с фалшиво пълномощно. С оглед изложеното, и след като се убеди в обективната нужда от допускане на искането от нея обезпечение, както и в незаконосъобразността и необосноваността на обжалваемия акт, моли съдът да отмени определение №2348/26.09.2023г по в.д.№1286/23г., постановено от 10-въззивен състав на САС като неправилно, като допусне искането обезпечение в условията на чл.391 ал.1, т.1 от ГПК съобразно представените безспорни писмени доказателства, обуславящи правния интерес за допускане на обезпечителната мярка. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е допустима: подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК /жалбоподателката е бил уведомена за обжалвания съдебен акт на 16.10.2023 г., а частната жалба е подадена на 20.10.2023 г. / и срещу съдебен акт /определение за отказ да се допусне обезпечение/, който подлежи на обжалване пред ВКС като втора съдебна инстанция по искането съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по основателността на частната жалба, съставът на ВКС, съобрази следното: Съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или е представена гаранция. С разясненията по т. 5 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и в съответствие с константната практиката се приема, че предпоставките за допускане на обезпечението са: предявеният иск да е допустим, да е вероятно основателен т. е. да е подкрепен с писмени доказателства и да е налице обезпечителна нужда за молителя, като преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, съгласно чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, обезпечение се допуска при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД. Следователно при допустимост на иска и наличие на обезпечителна нужда, законът задължава съда да допусне обезпечение, а изводът за вероятна основателност може да следва от представените писмени доказателства или се базира на изразена готовност от ищеца да внесе парична гаранция, служеща за обезщетение на преките и непосредствени вреди, които ответника ще претърпи при неоснователно обезпечение. В случая, е безспорно, че искът е допустим. С оглед предмета на предявената претенция за заплащането на определена сума, то поисканата обезпечителна мярка "възбрана“ е адекватна на обезпечителната нужда. Доколкото претендираната сума е 220 000 лв., то съдът намира, че възбрана само по отношение на единия имот, представляващ апартамент, находящ се в [населено място], [улица], с площ 108 кв.м, заемащ изцяло първия етаж от триетажна къща, в достатъчна степен ще обезпечи интереса на ищцата. Тъй като към настоящия момент, с оглед представените писмени доказателства, съставът при ВКС не може да направи категоричен извод за вероятната основателност на предявения иск, намира, че обезпечителната мярка следва да бъде допусната по реда на чл. 391, ал.2 ГПК, а именно при условие, че молителят представи доказателства за внесена гаранция в размер на 22 000 лв. Така определената гаранция ще послужи за компенсиране на ответника за претърпените преки и непосредствени вреди при евентуална неоснователност на обезпечението съобразно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 ГПК. Предвид несъвпадението на правните изводи на двете съдебни инстанции, определение №2348 от 26.09.2023 г. по в. гр. Дело №1286/2023г. по описа на Софийския апелативен съд, 10-ти граждански състав, следва да бъде отменено, а на негово място постановено друго, с което исканото обезпечение бъде допуснато при условието на чл. 391, ал.2 ГПК. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение