Определение № 152 от 06.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4711/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Обжалвано е било определение № 541 от 29.09.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 440/2022 г. по описа на АС - Варна, с което е отменено определение № 2966 от 09.08.2022 г., постановено по гр.д. № 1668/2022 г. на ОС - Варна и е допуснато обезпечение на предявения по гр.д. № 1668/2022 г. по описа на ОС – Варна иск по чл. 127 ЗЗД. С определение № 4396/19.12.2022 г. настоящият състав на IV – г.о. на ВКС, сезиран с частна касационна жалба на В. С., не е допуснал до касационно обжалване постановеното въззивно определение. С молба вх. № 49/03.01.2023 г. на К. Б. Т., чрез процесуалния си представител адв. Б. Б. от АК – Варна, моли да бъде изменено определението от 19.12.2022 г. в частта му за разноските, като му бъдат присъдени такива, тъй като са претендирани своевременно. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: Искане за допълване на решението в частта за разноските съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК може да бъде направено в месечен срок от постановяване на същото. В случая този преклузивен срок е спазен, поради което искането е допустимо. Разгледана по същество молбата е неоснователна. При постановяване на определението, чието изменение се иска, Върховният касационен съд не се е произнесъл изрично по дължимостта на разноските в частно производство постановено по реда на глава XXXIV ГПК, но настоящият състав намира, че такива не се дължат за същото. В задължителните разяснения обективирани в т.5 от Тълкувателно Решение по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 81 ГПК не е приложима в обезпечителното производство. Прието е, че отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. В настоящия случай сме в посочената в тълкувателното решение хипотеза, поради което молбата с вх. № 49/03.01.2023 г. на К. Т. за изменение на определение № 4396/19.12.2022 г. по ч.гр.д.№4711/2022г. на ВКС в частта за разноските, като му бъдат присъдени такива в размер на 1200 лева, следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложените съображения, съдът