Определение № 50224 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2715/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. С., чрез адв. С., срещу определение № 80 от 30.05.2022 г., постановено по гр.д. № 1571/2022 г. на ВКС, I-во г.о, с което е оставена без разглеждане подадената от него молба вх. № 68093/26.10.2021 г. за отмяна на влязло в сила решение от 17.11.2016 г., постановено по гр.д. № 305/2016 г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 25.07.2016 г., постановено по гр.д. № 70083/2012 г. на Монтанския районен съд. Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на определението и иска отмяната му с довод, че срокът за подаване на молбата за отмяна е спазен. Твърди, че упълномощения от него адвокат, който е получил съобщението за въззивното решение, не го е уведомил, а за въззивното решение узнал едва на 29.07.2021 г., когато се завърнал от Германия, където постоянно пребивава. Моли за доказване на твърдението му, че не е бил уведомен от адвоката си за въззивното решение, да бъде допуснат разпит на един свидетел. С писмен отговор ответницата М. Г. И. оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски по делото. Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна по делото срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т, 1 ГПК съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по гр.д. № 1571/2022 г. на ВКС, I-во г.о е образувано по молба на Д. Г. С. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение от 17.11.2016 г., постановено по гр.д. № 305/2016 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е потвърдено решение от 25.07.2016 г., постановено по гр.д. № 70083/2012 г. на Районен съд- Монтана, с което е изнесен на публична продан съсобствения между молителя и сестра му М. И. недвижим имот. Твърди се, че във втората фаза на делбата молителят е представляван от адвокат, пълномощията на когото са били оттеглени. Наред с това молителят е призоваван на адрес в България, на който не пребивава, тъй като се е преместил и пребивава трайно в Германия, но съдът е приел призоваванията за редовни, с което го е лишил от правото да вземе лично участие в делото, което е основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК. На 29.07.2021 г. молителят се прибрал в България и тогава разбрал за постановеното решение, чиято отмяна иска. За да остави без разглеждане молбата за отмяна, съставът на ВКС, I-во г.о. е приел, че тя има за предмет влязло в сила решение, постановено във втора фаза на съдебна делба, с което делбеният имот е изнесен на публична продан, което решение е било изпълнено. Съгласно ТР№ 6 от 20.05.2022г. по тълк. д. № 6/2020г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления за възлагане на недвижими имоти. След като постановлението по чл. 496, ал.1 ГПК, с което делбеният имот е възложен на съделителката М. И., не подлежи на отмяна по извънредния способ на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, то не може да бъде отменено на това основание и влязлото в сила решение, с което имотът е изнесен на публична продан. В обжалваното определение е прието също, че молбата за отмяна е просрочена, защото редовно упълномощеният от молителя адвокат е получил съобщение за въззивното решение на 30.11.2016г. Това решение като необжалвано е влязло в сила на 30.12.2016г. и тримесечният срок по чл.305, ал. 1 т. 5 ГПК е изтекъл на 30.03.2017г. и подадената молба за отмяна от 26.10.2021г. е просрочена. Моментът на узнаване на влязлото в сила решение не би могъл да се свърже със сочената от молителя дата 29.07.2021г., след като той е имал валидно упълномощен адвокат, който е получил съобщението за въззивното решение. Определението е правилно. В първата фаза на делбеното производство молителят Д. С. е представляван от адв. Ц., като последният е осъществявал процесуално представителство и във фазата по извършване на делбата до момента, в който пълномощното е оттеглено, за което Д. С. изрично е уведомил съда с молба от 14.05.2016г. На лист 194 от гр.д. № 70083/2012 г. на Районен съд -Монтана е приложено пълномощно, видно от което на 13.05.2016г. Д. С. е упълномощил адв. А. Х. да го представлява по делото, като в пълномощното липсва нарочна уговорка, че е само за процесуално представителство пред първата инстанция, поради което и на основание чл. 34, ал.4 ГПК същото има сила до завършването на делото във всички инстанции. По делото няма приложено уведомление по чл. 35 от ГПК, от което да е видно, че впоследствие пълномощията на адв. Х. са оттеглени. Установява се също, че адв. Х. е осъществявал процесуално представителство пред първоинстанционния и пред въззивния съд - получил е препис от решението на първоинстанционния съд за изнасяне имота на публична продан, подал е въззивна жалба против това решение и на 30.11.2016 г. е получил препис от постановеното във въззивното производство решение от 17.11.2016 г., постановено по възз. гр.д. № 305/2016 г. на Монтанския окръжен съд. Предвид установеното следва, че молителят е бил редовно уведомен и е узнал за въззивното решение, чиято отмяна иска, на 30.11.2016 г. Това е така, защото разпоредбата на чл.45 ГПК приравнява връчването на надлежен представител /какъвто е упълномощеният от страната адвокат/ на лично връчване. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила на 30.12.2016 г. и считано от тази дата тримесечният срок по чл. 303, ал. 1 т. 5 ГПК е изтекъл на 30.03.2017 г., предвид на което и подадената на 26.10.2021 г. молба за отмяна на влязлото в сила решение се явява просрочена и като такава е недопустима и следва да се остави без разглеждане, както и правилно е прието в обжалваното определение. Неоснователен е доводът в частната жалба, че упълномощеният по делото адвокат Х. не е уведомил доверителя си за решението и съответно, че срокът за подаване молбата за отмяна следва да се брои от датата, на която молителят е научил за постановения съдебен акт. Осъществяването на контакт между адвоката и клиента /респ. липсата на такъв/ е въпрос на вътрешни отношения по упълномощителната сделка, но не влияе върху редовността на извършеното от съда връчване на решението и свързаните с това последици, вкл. и върху началния момент, от който започва да тече срокът за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. След като разпоредбата на чл. 39 ГПК предвижда, че когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на пълномощника, а според чл. 45 ГПК връчването на представител се смята за лично връчване, то и установяването на обстоятелството дали молителят е бил нарочно уведомен от адвоката си за решението на съда е без значение за изхода на настоящето дело. Законът не придава правни последици на момента, в който процесуалният представител предаде на страната съдебните книжа или го уведоми за тях. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Пропускането на срока по чл. 303, ал.1 т. 5 ГПК е достатъчно основание за недопустимост на молбата за отмяна и оставянето й без разглеждане. С оглед изхода на делото жалбоподателят Д. Г. С. следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените за настоящето производство разноски по делото в размер на 450 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,