Решение № 4201 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12115/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), чрез процесуален представител, срещу Решение № 1009 от 23.10.2025 г., постановено по административно дело № 201/2025 г. от Административен съд /АС/ – Монтана, с което е отменено Решение № 166/09 05 2025 г., постановено по преписка № 118/2023 г. от Комисията за защита от дискриминация. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът – В. Е. Б., в писмено становище оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Ответникът – Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ – Монтана, не излага становище по касационната жалба. Ответникът – „Берг Монтана Фитинги“ ЕАД, чрез процесуални представители, в писмено становище и съдебно заседание, излага доводи за основателност на касационната жалба. Иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано. Ответникът – Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Монтана, в писмено становище оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Ответникът – МБАЛ „Д-р С. Илиев“ АД, не излага становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС – Монтана е било Решение № 166/09 05 2025 г., постановено по преписка № 118/2023 г. от КЗД, с което е установено, че по отношение на В. Е. Б., не е осъществена дискриминация по признак „увреждане“ по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ от ТЕЛК - Монтана, МБАЛ „Д-р С. Илиев“ АД, „Берг Монтана Фитинги“ ЕАД и РЗИ - Монтана, и е оставен без уважение инициативен документ с вх. № 44-00-1715/03.05.2023 год. и допълненията към него, подписани от Б. с изложени оплаквания за дискриминация по посочения признак. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд, като нарушение на административнопроизводствените правила приема, че е допуснато нарушение по чл. 14, ал.1 от Правилата за производство пред КЗД със заместването на член на Пети специализиран постоянен състав, на който е разпределена преписката с разпореждане № 3991/31.03.2023 г., който е определен за докладчик по преписката с друг член на КЗД за проведеното открито заседания на 04.02.2025 г. Това заместване е разпоредено със заповед на Председателя на КЗД № 12-11-165/29.01.2023 г. на основание чл. 11, ал.4 от посочените правила. На това заседание съставът е конституирал нова страна - РЗИ – без да уточни което точно и е отложил разглеждането на преписката за 01.04.2025 г. На това заседание съставът е заседавал с участието на постоянните членове на постоянния състав, на което е приключено производството и тези членове са постановили обжалвания пред АС Монтана акт. Настоящият състав не приема изводите за допуснато съществено нарушение на правилото на чл. 14, ал.1 от Правилата за неизменност на състава до произнасяне (?! очевидно до издаване) на решението, тъй като на първо място именно съставът приел преписката за решаване е издател на решението по нея, а освен това заместването на член на състава е възможност предвидена в хипотезата на чл. 11, ал. 4 от Правилата. Поради изложеното настоящият състав намира, че изводът за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила в частност чл. 14, ал.1 от Правилата е неправилен. Правилен е обаче изводът му за допуснати такива при постановяване на решението на КЗД при неизяснена фактическа обстановка по отношение действията на работодателя „Берг Монтана Фитинги“ ЕАД. Правилно в тази насока съдът е установил, че въпреки изрично дадените указания е останал неизяснен въпроса какви работни места за трудоустрояване са били налични към момента на представяне от жалбодателя на ЕР на ТЕЛК за трудоустрояването му, техният брой и вид, които са подходящи за заемане от жалбодателя предвид квалификацията, възрастта и здравословното му състояние. Дружеството не е изпълнило и дадените указания за представяне на доказателства, установяващи работното за месец юни 2019 г. за длъжността на Б. по сключеното допълнително споразумение, за да се установи дали предложената длъжност съответства на условията, предписани от ТЕЛК и становището на служба Трудова медицина. Предвид неизясняването на тези факти настоящият състав намира, че изводът на АС Монтана за допуснато съществено нарушение при постановяване на акта на КЗД в частта му по отношение „Берг Монтана Фитинги“ ЕАД е правилно. В тази насока следва да бъде посочено, че от материалите по преписката се установява, че КЗД не е положила дори минимални усилия да изясни основния предмет на същата, който е осъществено неравно третиране. Вярно е, че чл. 9 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) предвижда жалбодателят да представи фактите въз основа на които твърди, че по отношение на него е осъществено нарушение на забраната за дискриминация, но чл. 35 АПК задължава КЗД да постанови акта си след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Освен, че не е изяснил обстоятелствата, за които са дадени указания КЗД не е установила как е процедирано по отношение на останалите трудоустроени в дружеството - дали предложените им длъжности са съобразени с дадените предписания по ЕР на ТЕЛК и становището на службата по трудова медицина. В конкретния случай органът не е определил ясно и точно предмета на производството, респективно не е очертал в необходимата степен фактическите и правни рамки на спора. Липсва прецизна индивидуализация на твърдяното дискриминационно поведение, както и обсъждане на всички относими факти свързани с него. Всичко това е довело до постановяване на административния акт при непълнота на доказателствата и неизяснен предмет на спора. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение