Решение № 416 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 953/2009 г.

Решение № 416 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 953/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК . О. "П" е подала касационна жалба срещу решение № 28 от 27.02.2009 г. по гр. д. № 843 от 2008 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 431 от 25.06.2008 г. по гр. д. № 1* от 2007 г. на Районен съд, гр. П.. С определение № 1* от 24.09.2009 г. по гр. д. № 953 от 2009 г. по описа на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решението на въззивният съд в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед точното прилагане на закона и с цел развитие на правото касаещо правоприлагането на Закона за допълнение на Закона за собствеността, в сила от 1.06.2006 г. и този приет на 22.12.2006 г., с които се налага мораториум- "спира се давността " на придобиването на правото на собственост на това оригинерно основание на държавни и общински имоти. Ответника П. Л. В. е подал възражение, в което излага съображения в подкрепа на касираното решение. Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, постановен от въззивна инстанция, които е неблагоприятен за нея . Жалбата е подадена в законният едномесечен срок. Разгледана по същество жалбата е основателна, а касираният съдебен акт е неправилен. Пернишкия окръжен съд е уважил предявеният от П. Л. В. установителен иск за собственост за имот с площ от 436 кв. м., представляващ имот пл. № 9* от кв. 23, за който е отреден УПИ *, кв. 223 по плана на с. ".", с площ за УПИ от 523 кв. м., ведно с придадените по регулация 79 кв. м. от общински имот и 12 кв. м. от имот пл. № 904 ведно с изградената двуетажна жилищна сграда в груб строеж защото е намерил, че този имот е придобит от В. на първично основание поради изтекла в негова полза придобивна давност, чиято начална дата е датата на отмяната на чл. 86 ЗС на 1.06.1996 г. до датата на предявяване на иска от физическото лице на 19.05.2007 г. Счита, че е налице необходимият давностен срок от десет години през който ищецът е владял спокойно, несъмнено и явно имота с намерението да го придобие в собственост . С предявяването на установителният иск се е позовал на давността и е заявил придобиване на собствеността по реда на чл. 79, ал. 1 ЗС. Посочено е, че през този период ищеца е осъществил както от обективна страна- упражняване на фактическа власт и демонстриране на разпоредителни действия, така и от субективна страна -намерение за своене на имота, фактическият състав на чл. 79, ал. 1 от закона за собствеността. Доказателствената тежест за установяване на правото на собственост е била възложена на ищеца П. В. Л. и той е следвало да установи, че е придобил имота на първично основание, включително и при прилагането на чл. 82 от Закона за собствеността . В този смисъл е основателно твърдението му, че осъществяваната от него фактическа власт е продължила повече от четиридесет години без прекъсване. В същото време съществуващата забрана до 1996 г. е изключвала възможността да се придобие по давност държавно място, включително и сградата върху него, тъй като по реда на чл. 92 ЗС тя също е била държавна собственост . През този период той е имал качеството държател, а не владелец на имота. Тази забрана беше преодоляна с разпоредбата на чл. 86 ЗС /ред. 1996 г./ Съществуващият обаче мораториум върху приложението на новата разпоредба също отново не позволява придобиването на имота на оригинерно основание. Предявеният иск е неоснователен. В този смисъл касационната жалба е основателна. Решението следва да се отмени и иска да бъде отхвърлен като неоснователен. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.