Определение № 632 от 11.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 813/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ВОДОКАНАЛСТРОЙ - КОСТОВИ“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 82 от 31.01.2023 г. по в. т. д. № 509/2022 г. на Варненски апелативен съд, с което на основание чл. 229, т. 5 ГПК производството по същото дело е спряно до приключване на наказателното производство по ДП № 379/2022 г. по описа на ОД на МВР - Варна. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като твърдените от ответника престъпни обстоятелства могат да бъдат установени по реда на гражданския процес. Счита, че образуваното досъдебно производство не е достатъчно основание за спиране на производството по реда на чл. 229, т. 5 ГПК. Твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е дал на страните възможност да се запознаят с новопостъпилите по делото писмени документи и да изложат становища по тях преди директно да бъде спряно производството по делото. Ответникът по частната жалба – „ВОДОКАНАЛСТРОЙ“ ООД, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 26.04.2023 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да постанови спиране на производството по делото на основание чл. 229, т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство по ДП № 379/2022 г. по описа на ОД на МВР Варна, Варненски апелативен съд е взел предвид данните в писмо на Варненска районна прокуратура вх. № 657 от 26.01.2023 г., че: С постановление от 23.06.2022г. е образувано досъдебно производство за извършено на 25.03.2022 г. в [населено място] деяние, представляващо престъпление от общ характер, а именно - склоняване чрез измама на З. Я. (управител на „ВОДОКАНАЛСТРОЙ“ ООД, [населено място]) да подпише документи със съдържание, което не съответства на волята на автора, сред които и молба на управителя на дружеството до Варненски окръжен съд по т. д. № 719/2021 г. за признаване иска на „ВОДОКАНАЛСТРОЙ - КОСТОВИ“ ЕООД, [населено място], фактическите и правни твърдения в исковата молба, както и за оттегляне пълномощията на адвокат П. Б.; С Постановление от 22.11.2022 г. по досъдебното производство, като обвиняем за посоченото по-горе деяние, представляващо престъпление от общ характер, съответстващо на измама, на основание чл. 315, ал. 2 НК, е привлечено лицето Щ. К.. При тези данни, съдът е достигнал до извод, че е налице неприключило досъдебно производство за разкриване на твърдяно престъпление – измама при подписване на документи, включително този, съдържащ изявление на ответника за признаване на иска по т. д. № 719/2021 г. на Варненски окръжен съд, решението по което е предмет на въззивното производство. Според апелативния състав, в постановлението за образуване на досъдебното производство се съдържат достатъчно данни за деянието, дееца и пострадалия, които сочат, че същото е от значение, макар косвено, за процесния спор. Посочил е, че от това производство зависи преценката на гражданския съд за валидността на извършеното процесуално действие по признаване на иска или унищожаването му поради измама, а като последица от това – произнасянето по самия граждански спор. Обжалваното определение е правилно. Съгласно мотивите към т. 2 от ТР № 5/2005 на ОСГТК на ВКС, до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д“ ГПК /отм./ - норма, идентична с тази на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК; ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд. Така установената задължителна практика е развита в множество актове на ВКС, част от които са цитирани и в обжалваното въззивно определение. Изводът на въззивния съд, че при тъждественост на деянията гражданското производство подлежи на спиране, е в съответствие с посочената практика. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение