Определение № 6969 от 06.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3145/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от ДЗЗД „Ди Ем Транс“, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от управителя К. З., подадена чрез адвокат Енев от Адвокатска колегия - Стара Загора, за допълване на решение № 5761 от 13.05.2024 г. постановено по адм. дело № 3145/2024 г., в частта му за разноските. Иска се решението да бъде допълнено като касационния жалбоподател да бъде осъден да заплати в полза на молителя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 08.04.2024 г. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК насрещните страни – изпълнителният директор на „Мини Марица - Изток“ ЕАД и „Видекс АРМС“ ООД не са представили отговор. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, като съобрази изложените в молбата обстоятелства и доказателствата по делото, намира, че искането за допълване на решението в частта за разноските е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е основателно. С решение № 5761 от 13.05.2024 г. постановено по адм. дело № 3145/2024 г., на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение е оставил в сила решение № 213/29.02.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-87/2.02.2024г. Съгласно чл. 81 от ГПК, „във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски“. В конкретния случай, в представеното по делото становище по касационната жалба, процесуалният представител на ДЗЗД „Ди Ем Транс“ ООД е направил искане за присъждане на разноски в размер на 1500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. С оглед представените доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, както и своевременно направеното искане, молбата е основателна, предвид и изхода от обжалването. В проведеното открито съдебно заседание, процесуалния представител на касационния жалбоподател и заинтересованата страна не са направи изрично възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,