Определение № 700 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 634/2010 г.

Подадена е частна жалба от „Т. 199 – В. С.”,[населено място] против разпореждане на Софийския апелативен съд от 1. 9. 2010 г. по гр. д. № 256/2010 г., с което е отказано издаване на изпълнителен лист за присъдени на жалбоподателя разноски в съдебното производство. След проверка, касационният съд установи следното: Искането на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист е заявено с писмена молба от 12. 8. 2010 год. и е оставено без уважение с разпореждане от 1. 9. 2010 г. на апелативния съдия по съображения, че съгласно чл. 404, т. 1 ГПК, изпълнителен лист може да се издаде за осъдителни въззивни решения, но не и за определения, а съдебният акт, с който са присъдени разноски в полза на молителя има характер на определение. Разпореждането на апелативния съдия е неправилно – постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С първоинстанционно решение от 13. 1. 2010 г. Софийският градски съд е осъдил ищцата по делото М. Б. да заплати на „Т. 199” сумата 1340 лв. разноски по делото, поради отхвърляне на иска срещу този ответник. Софийският апелативен съд с въззивно решение от 17. 6. 2010 г. е оставил в сила първоинстанционното решение в конкретно посочената част за присъдени разноски в размер на 1340 лв. на „Т. 199”. От досието на делото е видно, че ищцата Б. е уведомена за въззивното решение с получаване на съобщение на 23. 6. 2010 год. и от досието на делото не се намира тя да е подала касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска й спрямо „Т. 199” и присъждане на разноски в негова полза. При това положение следва да се приеме, че в тази част решението е влязло в сила - чл. 296, т. 2 ГПК, вкл. и в частта, с която е постановено заплащане на разноски от ищцата на ответника „Т. 199”, която част може да се квалифицира като определение. Съгласно чл. 404, т. 1, предл. първо ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата и съдът не е имал правно основание да откаже издаване на изпълнителен лист по посоченото от него съображение – че се касае за определение, а не за решение. Върховният касационен съд