Определение № 1090 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12112/2024 г.

Производството е по чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Х. Т. М., чрез процесуалния представител адвокат И. Испиридонова, срещу определение по хода на делото от 27.11.2024 г., постановено по адм. дело № 6768/2024 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение. С частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение, поради което частният жалбоподател прави искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд - трето отделение е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрисконулт Иванова, срещу Решение № 2829/26.04.2024 г., постановено по адм. дело № 11866/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на Х. Т. М. е прогласена нищожността на РА № Р-22221721004951-091-001/24.04.2023 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение № 1442/10.10.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП. Тричленния състав на съда е приел, че делото следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 2/2024 г. по описа на Върховния административен съд, тъй като решението, което ще бъде постановено по цитираното тълкувателно дело ще бъде от значение за правилното решаване на адм. дело № 6768/2024 г. по описа на ВАС. Обжалваното определение е правилно. Предвид предмета на спора по адм. дело № 6768/2024 г. по описа на ВАС, както и с оглед въпроса, на който следва да отговори Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС по цитираното по-горе тълкувателно дело, а именно „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?“, настоящият състав приема, че правилно съдът е спрял съдебното производство. Спирането на съдебното производство може да бъде осъществено само на изрично предвидените в закона основания. Единственото основание за спиране на съдебно производство при образувано тълкувателно дело е в разпоредбата на чл. 292 от ГПК вр. чл. 229, ал.1,т.7 от ГПК и тя е приложима именно в касационното производство, каквото е производството по адм. дело № 6768/2024 г. по описа на ВАС. Аргумент в подкрепа на това правомощие на съда е и естеството на функциите на ВАС като единствена инстанция по уеднаквяване на съдебната практика и осигуряване на точното и еднакво приложение на закона от всички административни съдилища. До постановяване на тълкувателно решение касационните състави на ВАС, пред които е висящ конкретен правен спор, могат да спрат производството пред себе си. Такова тълкуване на чл. 292 и чл. 229,ал.1,т.7 от ГПК е дадено и в Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело №8/2013г., ОСГТК. В тази връзка неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че за ВАС не е било налице основание да спре съдебното производство. По тези доводи Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия