Определение № 1479 от 28.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 498/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЛИДИ- Р“ АД, ЕИК[ЕИК], против определение № 316 от 02.02.2026г. по ч.гр.д. № 3206/2021г. на Апелативен съд –София, с което е върната частна жалба на „ЛИДИ- Р“ АД с вх. № 2589/30.01.2026г. против определение № 3318 от 12.12.2025г. по ч.гр.д. № 3206/2021г. на Апелативен съд – София. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Не споделя изводите на съда за датата на връчване на определение от 12.12.2025г. по ч.гр.д. № 3206/2021г. на Апелативен съд –София, като твърди че срокът за обжалване не е бил изтекъл. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и разгледана по същество е неоснователна. За да върне частна жалба с вх. № 2589/30.01.2026г., апелативният състав е констатирал, че са налице предпоставките по чл.262, ал.2, т.1 ГПК. В мотивната си част е посочил, че определение № 3318 от 12.12.2025г. по ч.гр.д. № 3206/2021г. на Апелативен съд – София е връчено на жалбоподателя на 21.01.2026г., а частната жалба е депозирана на 30.01.2026г., т.е. след изтичане на срока, като няма данни същата да е изпратена по пощата по-рано. Определението е правилно. Действително препис от определение № 3318 от 12.12.2025г. по ч.гр.д. № 3206/2021г. на Апелативен съд – София е изпратен и връчен на 21.01.2026г. на посочения в ТР по партидата на дружеството адрес на управление. Частна жалба с вх. № 2589 на „ЛИДИ- Р“ АД против определение № 3318 от 12.12.2025г. по ч.гр.д. № 3206/2021г. на Апелативен съд–София е депозирана на 30.01.2026г., което е след седмодневния преклузивен срок на обжалване. Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд следва да бъде потвърдено като правилно. С оглед обстоятелството, че производството по делото е образувано без страната да е заплатила дължимата държавна такса, същата следва да бъде събрана по реда на чл.77 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал.2 ГПК