Определение № 133 от 04.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 587/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частни жалби на Ю. Г. И., Е. Л. Г., на Г. Ю. М. и Л. Ю. Г., приподписани от процесуален представител адв.С., срещу определение от 09.10.2014г. по в.ч.гр.д.№496/2014г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 18.07.2014г. по ч.гр.д.№482/2014г. на Окръжен съд-Добрич, с което е допуснато обезпечение по реда на чл.37 и сл. ЗОПДНПИ. Ответникът по частните жалби Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител С. – ст. инспектор при ТД-В., оспорва частните жалби като неоснователни. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частните жалби са процесуално недопустима поради следните съображения: Обжалваното въззивно определение е постановено в производство по реда на чл.38, ал.4 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, във връзка с чл.396, ал.2 ГПК, към който препраща чл.56 ЗОПДНПИ. Съгласно чл.396, ал.2 ГПК на обжалване пред ВКС подлежи определение на въззивен съд, с което по реда на обжалването е отменено първоинстанционно определение и е допуснато обезпечението. Настоящият случай не е такъв – обжалва се въззивно определение за потвърждаване на определение за допускане на обезпечение, което не подлежи на обжалване пред ВКС по аргумент на обратното на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Това въззивно определение е окончателно, поради което подадените частни жалби са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение