Определение № 23 от 19.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2512/2020 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Профидел Инвест„ ЕООД против определение № 11979, постановено в открито съдебно заседание от 13.10.2020 г. по т.д.№ 1566/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е прекратено производството по същото, поради заличаването от търговския регистър на въззивника „Профидел„ЕООД /в несъстоятелност/. Жалбоподателят оспорва правилността на определението с довода, че към момента на подаване на въззивната жалба „Профидел „ЕООД / в несъстоятелност / е съществувало в правния мир, както и че „Профидел Инвест„ ЕООД също има правен интерес от разрешаването на спора, тъй като му се вменяват задължения към трети правни субекти, на базата на неосъществено спрямо заличения търговец правоприемство, с обект търговското му предприятие, което е и предмет на иска. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт: За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: След последвало уточнение на исковата молба, производството по т.д.№ 788/2018 г. на Софийски градски съд е останало с предмет предявен от „Профидел„ ЕООД / в несъстоятелност / против „Профидел Инвест„ ЕООД иск, с правно основание чл.29 ЗТР, за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство по партидата на ищеца – прехвърляне търговското му предприятие в полза на ответника, на основание чл.15 ТЗ - поради последвало сключването му разваляне на договора за покупко-продажба на търговското предприятие и позовавайки се на обратното действие на развалянето, съгласно чл.88 ЗЗД. Ищецът се е обосновавал с обстоятелството, че „развалянето” е вписано по партидата на приобретателя, но не и по собствената му партида, което му създава затруднения в правоотношения с контрагенти търговци и с фиска. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска и ищецът е подал въззивна жалба. След подаването й същият е заличен от търговския регистър. Предвид отпадналата му правосубектност въззивният съд е прекратил производството по подадената от заличения търговец въззивна жалба. Частната жалба е неоснователна. Съгласно реш. по т.д.№ 152/2009 г. на І т.о. и решение № 58 по т.д.№ 49/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, които настоящият състав напълно споделя, когато търговското дружество е заличено от търговския регистър, независимо към кой момент на висящото исково производство, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. Когато заличеното дружество е единствен ищец или ответник, същинският исков процес, състезателен по характер, не би могъл да продължи с участието на една единствена – противната - страна. Изключение е налице само в т. нар. случаи на „процес относно процеса „, напр. когато предмет на производството е именно заличаването на търговеца, респ. се атакуват предпоставките за същото, допустимостта или действителността на вписването му като обстоятелство в регистъра и се претендира заличаване на вписаното заличаване. В този случай е налице ограничена – единствено за нуждите на производството по атакуване на заличаването – правосубектност, какъвто не е настоящия случай.Такава ограничена правосубектност на заличения търговец следва да бъде зачетена и когато същият обжалва прекратяването, с оглед факта на заличаването му, доколкото само по този начин би могла да се гарантира защитата му срещу неправилност на същото. Настоящият случай не е и такъв. Интерес на ответника от продължаване на производството, по предявените от ищеца искове, е ирелевантно обстоятелство. Само правният интерес на ищеца е абсолютна положителна предпоставка за допустимостта на иска му. Отделно от това, както е посочил и първоинстанционният съд, споразумението за уреждане последиците от „развалянето„ на договора по чл.15 ТЗ / споразумението от 06.03.2018 г./ е обявено по партидата на ответника. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение