Определение № 1239 от 29.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 747/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба (неправилно наименована „частна касационна“) срещу определение № 168 от 05.02.2026г. по в.гр.д.№ 738/2025г. на ОС Плевен, с което в производство по чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата на адв. Е. И. - процесуален представител на ищцата, за изменение на постановеното по същото дело решение в частта за разноските, които насрещната страна е осъдена да заплати едноличното адвокатско дружество, представлявано от адв. Е. И. на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, като вместо определеното в размер на 240 лв. с ДДС, възнаграждението да бъде присъдено в размер на 2 125.60лв. с ДДС. С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно и постановяване на съдебен акт, с който адвокатското възнаграждение да бъде определено съобразно цената на иска в условията на разумност и пропорционалност. Наведени са съображенията, че цената на иска е 5 855.66 лева, държавната такса е 234.27 лева, а дължимото адвокатско възнаграждение съгласно Наредба №1/2004г. е 594.27 лева без ДДС. Възразява се, че определеното възнаграждение от 200лв. без ДДС за две инстанции е с 90% по ниско от заложеното като критерий в чл.7,ал.2 от Наредбата. Поддържа се, че тя е изменена след решението на СЕС по дело С-438/22 и с изменението противоречието с европейското законодателство е преодоляно. Жалбоподателят се позовава на практиката на ВКС, формирана след постановяване на решението от 25.01.2024г. по дело С- 438/22 на СЕС, съгласно която, макар Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа да няма обвързваща за съда сила, тя следва да служи за ориентир при определяне на възнаграждението. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил критерия, сочен от СЕС за приложим при преценка на разумността, а именно пропорционалността на адвокатското възнаграждение - да бъдат покривани значителни и подходящи части от разноските на адвоката. Възразява се, че не е преценена цената на иска, положеният от адвоката труд, който обхваща не само правните и фактически действия, извършвани в хода на производството, но и административно-техническа дейност за организиране на делото, за която решаващият съд е подпомаган от административен персонал, докато адвокатът или извършва тази дейност сам, или калкулира във възнаграждението си и пропорционална част от възнаграждението на ангажирания от него служител и административно-техническите си разходи за консумативи. Обжалващата страна навежда, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по аналогия следва да се приложи и разрешението изведено от СЕС при тълкуването на член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 по дело С-57/15, както и решението от 07.04.2022г. по дело С-385/20г. на СЕС в хипотезите на потребителска защита при неравноправни договорни клаузи. Посочва, че присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални, ще стимулират страната да сключва договори с неравноправни клаузи, тъй като при толкова ниски възнаграждения, присъждани по реда на чл. 38 ЗАдв, повечето адвокати ще се разубедят да оказват безплатна правна помощ на материално затруднени потребители. Акцентира, че съобразно практиката на СЕС, присъждането на неразумни и несъразмерни разноски ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги, тъй като потребителите, след като не могат да извършат преценка кой от адвокатите предлага висококвалифицирани услуги, ще търсят като критерий за подбор единствено най-ниската предлагана цена. В писмен отговор насрещната страна „Стик кредит“ АД оспорва основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По въззивната жалба на ищцата, представлявана по реда на чл.38,ал.1 ЗАдв. от еднолично адвокатско дружество Е. И. чрез адвокат Е. И., съставът на окръжния съд е отменил първоинстанционното решение, с което искът е бил отхвърлен, и е признал за установена в отношенията между страните нищожността на клаузата на чл.27 от договора за потребителски кредит № 931147 от 20 февруари 2023 г. и е осъдил ответника на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. да заплати на адвокат И. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищцата за въззивното производство в размер на 240 лв. с ДДС. Сезиран с молба по чл.248 ГПК с искане за изменение на въззивното решение и присъждане на възнаграждение за първоинстанционното и за въззивното производство в общ размер на 1771.33 лева без ДДС ( 2 125.60 лева с ДДС), окръжният съд е посочил, че възнаграждение на адвокат И. за безплатната защита пред първата инстанция не е присъдено с въззивното решение, тъй като пред СРС не е правено искане по чл.38,ал.2 ЗАдв. По съображения за отсъствие на такава своевременно заявена претенция пред надлежната инстанция, молбата по чл.248 ГПК досежно възнаграждението за предходната, е счетена за неоснователна. Изложени са съображения за неоснователност и на молбата за изменение на решението в частта за възнаграждението по чл.38,ал.2 ЗАдв. за производството пред окръжния съд. Обсъдено е, че по делото не са събирани доказателства, то е приключило в едно съдебно заседание, за което процесуалният представител на въззивницата е депозирал писмено становище по съществото на спора. Извършена е преценката, че при обжалваемия интерес във въззивното производство, размерът на възнаграждението по Наредба №1/2004г. е 885.66лв. без ДДС, или 1 063лв. с ДДС. Прието е, че с оглед задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело №С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда, а могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С тези съображения въззивният съд е извел, че не са налице основания за увеличение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие на въззивницата в производството пред окръжния съд. Законосъобразни са съображенията в обжалваното определение, основани на задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС - чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C- 438/22 и формираната въз основа на него практика на ВКС. Същевременно окръжният съд не е отчел в пълна степен обстоятелството, че в резултат на подадената въззивна жалба от осъществилия безплатно правна защита адвокат, ищцата е получила удовлетворителен резултат - искът й е уважен изцяло от окръжния съд, следователно адвокатът активно и успешно е упражнил процесуалните права на своя доверител. Критериите, очертани от практиката на ВКС при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото и справедливо по размер адвокатско възнаграждение, са разяснени в утвърдената и последователна практика на касационната инстанция (определенията по ч.т.д. 117/2026г. на І т.о, ч.т.д. № 222/2025 г. на І т.о., т.д. № 738/2024 г. на І т.о., ч.т.д. № 1433/2024 г. на ІІ т.о.; гр.д. № 2407/2024 г. на І г.о., ч.т. д № 1433/2024 г. на ІІ т.о., гр.д. № 1706/2023 г. на ІІІ г.о. и др. ) и те, примерно изброени, са: видът на претенцията/спора, етапът на производството, обемът на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхватът на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба, съдебна практика и правна доктрина, активност при извършване на процесуални действия и участие в открити съдебни заседания, и конкретната за всеки спор фактическа и правна сложност на делото. При приложението им съобразно конкретните факти по настоящото дело, съставът на ВКС счита, че молбата по чл.248 ГПК относно адвокатското възнаграждение за въззивното производство е частично основателна. Положеният адвокатски труд е справедливо да бъде оценен в размер на 800лв. с ДДС, което обуславя отмяна на определението на окръжния съд в частта за отхвърляне на искането по чл.248 ГПК за разликата до 800лв. и уважаването й за посочената разлика над 240лв. до 800 лева, която следва да се присъди в еврова равностойност - 286.32 евро. Неоснователна е частната жалба досежно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Съображенията на окръжния съд са правилни и се споделят от настоящия състав. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.