Решение № 10220 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3554/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Калифея” АД, представлявано от изпълнителния директор Д. Василева, чрез адв. Н. Славов срещу решение № 5046/09.02.2026г. по адм. дело № 9356/2025г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № РР-6233 от 27.06.2025г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БД ИБР) към Министерство на околната среда и водите. В жалбата и в съдебна зала касаторът, чрез процесуален представител – адв. Славов излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липсата на основания за отмяна на оспореното пред него решение на административния орган. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендират се направените разноски. В съдебна зала се прави искане за спиране на настоящото съдебно производство поради преюдициалност на водени от дружествата съдебни дела срещу издадени им от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" АУПДВ, досежно задължения на акционерното дружество, свързани с неплащане на изискуемите такси за водовземане от минерална вода, като се представят доказателства за висящността на делата пред АССГ. Ответната страна – директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез процесуален представители Н. Гавраилова, в писмен отговор по жалбата и в допълнително становище я оспорва като неоснователна и недоказана. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Върховният административен съд, състав на трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Калифея” АД срещу решение № РР-6233 от 27.06.2025г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район", гр. Пловдив. С решението на административния орган, на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 и 4, чл. 48, ал. 1, т. 11, вр. с чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ е разпоредено отнемане на издаденото на „Калифея“ АД разрешително за водовземане от минерална вода, находище „Хисаря“ - изключителна държавна собственост, фигуриращо под № 93 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 ЗВ, от каптиран естествен извор „Чаир Баня“, с цел на ползването „за всички други цели (отдих)“ за водоснабдяване на обект: „Хотелски комплекс“, находящ се в парцел „Балнеосанаториум на трудещите се селяни“ на територията на поземлени имоти 1032, 1037 и 3069, кв. 36 по плана на гр. Хисаря, община Хисаря, област Пловдив. Съдът установил, че дружеството е титуляр на разрешително № 01610322/30.03.2010 г. за водовземане от минерална вода, издадено от министъра на околната среда и водите, изменено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите „Източнобеломорски район“ с решение № РР-1469/09.04.2012 г. и решение № РР-1932/16.05.2014 г., по описаното по-горе находище на такава вода. От доказателства по делото било установено още, че длъжностни лица при Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ извършили няколко проверки на място в различни периоди от време - на обект „Хотелски комплекс“, находящ се в парцел „Балнеосанаториум на трудещите се селяни“ на територията на поземлени имоти 1032, 1037 и 3069, кв. 36 по плана на гр. Хисаря, община Хисаря, област Пловдив, за които са съставени и съответните констативни протоколи под № ПВ1-036 от 30.04.2018г., № ПВ2-78 от 03.05.2019г., № ПВ2-351 от 12.12.2024г. Издаден бил и обобщен доклад № РД-11-161/23.12.2024 г., предоставен на директора на Басейновата дирекция, със становище за наличие на предпоставките за отнемане на разрешителното на „Калифея” АД, поради неспазване на конкретни задължителни условия в него, и поради установени други нарушения, свързани с липсата на изготвени и депозирани в Басейнова дирекция на ежегодни декларации по чл. 194б, ал. 1 ЗВ и отчетни доклади за изпълнение на условията в разрешителното по чл. 48, ал. 1, т. 12 от същия закон, липса на монтирано измервателно устройство, предвидено в т. 10 от разрешителното. Установено било, че АД-то не е заплащало и дължимата такса за предоставеното му право. Всичко това е дало основание за директора на БД ИБР да издаде оспореното пред АССГ решение за отнемане на разрешително № 01610322/30.03.2010 г. за водовземане от минерална вода. Съдът е приел от правна страна, че при издаването на решение № РР-6233 от 27.06.2025г. е спазено изискването за форма и съдържание съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания, спазена била процедурата по неговото издаване. Отговорил е изчерпателно и мотивирано на оплакванията за липсата на компетентност на издателя на решението, като ги е отхвърлил като неоснователни. Стигнал е до извода, че при неизпълнение на условията на разрешителното, каквото се установявало по делото досежно неосъществяването на правото на водовземане в посочения в разрешителното срок, неподаване на дължимите декларации, липсата на монтирано измервателно устройство съгласно т. 10 от Разрешителното и незаплащането на изискуемите такси за водовземане от минерална вода, законосъобразно административният орган е отнел разрешително № 01610322/30.03.2010 г. за водовземане от минерална вода. Съдебният състав се е съгласил и с установената в административното производство липса на подадени от страна на „Калифея” АД ежегодни декларации по чл. 194б, ал. 1 ЗВ и отчетни доклади за изпълнение на условията в разрешителното по чл. 48, ал. 1, т. 12 от същия закон, които обстоятелства не са оборени от дружеството в първоинстанционното производство. Съдът не е установил нарушение на принципа на съразмерност, предвиден в АПК, приемайки, че с административният акт не се цели да се засегнат права на адресата на акта, в по - голяма степен от необходимото за изпълнение на законоустановения режим на управлението на водите на територията на Република България. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК. При правилно и напълно изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи от съдебния състав на Административен съд София-град, които се споделят от настоящата инстанция. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за отнемане на разрешително № 01610322/30.03.2010 г. за водовземане от минерална вода, издадено на „Калифея” АД. Приетото за установено е съответно на данните от събраните по делото доказателства. Формираният извод за законосъобразност на оспореното решение на директора на БД ИБР за отнемане на разрешителното за водовземане от минерална вода, находище „Хисаря“ - изключителна държавна собственост, фигуриращо под № 93 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 ЗВ, от каптиран естествен извор „Чаир Баня“, издадено на „Калифея” АД обоснован и правилен. Съображенията, изложени от съда в подкрепа на решаващия му извод се споделят напълно от настоящата инстанция, което прави ненужно повтарянето им, а решението следва да се потвърди именно поради основателността на тези съображения на осн. чл. 221, ал. 21 изр. 2 АПК Не е спорно, че касаторът е титуляр на разрешително № 01610322/30.03.2010 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите „Източнобеломорски район“ с решение № РР-1469/09.04.2012 г. и решение № РР-1932/16.05.2014 г. Не е спорно и това, че според условията на разрешителното титулярът на същото има задължения да изгради обекта на водоснабдяване, да осъществи водовземане от минерална вода от процесния извор в определен срок. Горното не е сторено към датата на извършените няколко проверки, последната от 2024г. „Калифея“ АД не е представило и изискуемите ежегодни декларации по чл. 194б, ал. 1 ЗВ и отчетни доклади за изпълнение на условията в разрешителното по чл. 48, ал. 1, т. 12 от същия закон, не е монтирало измервателно устройство, предвидено в т. 10 от разрешителното. Не е заплащало и дължимата такса за предоставеното му право за дълъг период. Това са твърдени от административния орган отрицателни факти и доказването на обратното е в тежест на адресата на решението. Това, че издадените въз основа на неплатените от дружеството задължения АУПДВ са оспорени пред съда, не обосновава основателност на искането на адвоката на дружеството за спиране на производството по настоящото дело поради преюдициалност на делата по обжалване на установените задължения по чл.194б от ЗВ. Правното основание за отнемане на разрешителното за водовземане от минерална вода, находище „Хисаря“ - изключителна държавна собственост, фигуриращо под № 93 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 ЗВ, от каптиран естествен извор „Чаир Баня“, директорът на БД ИБР е мотивирал с разпоредбата на чл. 79а, ал. 1, т. 3 и 4 Закона за водите. Наличието на коя да е от разписаните в тази норма и отделните точки хипотези, в случая - нарушаване условията на разрешителното и неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок е достатъчно, за да се отнеме издадено разрешително по реда на този закон. Затова установените още в административното производство няколко нарушения на условията на разрешителното, доказани и пред първоинстанционния съд, сред тях и незаплащане на дължимите по чл.194б от закона такси, не могат да обосноват спиране на касационното производство заради преюдициалност на делата само и единствено по оспорване на задълженията за тези такси. По развитите в касационната жалба възражения, свързани с нарушаване на правото на защита на дружеството заради неуведомяване, съответно неучастие в производството по издаване на оспореното решение за отнемане на разрешително № 01610322/30.03.2010 г. за водовземане от минерална вода с титуляр „Калифея” АД, са изложени мотиви още от първоинстанционния съд и те се споделят изцяло от касационната инстанция, която също счита, че такива нарушения няма. С оглед гореизложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на „Калифея” АД е неоснователно и следва да се остави без уважение. На ответника - директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение, определени от съда по реда на чл.24 от Наредбата за правната помощ, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение