Определение № 172 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 827/2011 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. К. Х. в качеството му на процесуален представител на С. М. Б. с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 410/12 от 27.02.2013 г. в частта за разноските. Молителката поддържа, че сумата от 3 310 лв., която е осъдена да заплати на ответниците по делото, представляваща сторените от тях разноски пред въззивната и касационната инстанция, е прекалено висока и не съответства на предвиденото в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи също, че сумата е непосилна за нея, тъй като е безработна, не реализира доходи от заплата, пенсия и други дейности, няма участие в акционерни и други дружества, няма регистрирана фирма като ЕТ, няма здравни осигуровки, не притежава влогове в банки, живее с дъщеря си, която също е безработна с минимална пенсия. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 410/12 от 27.02.2013 г. по гр.д. № 827/2011 г. на ВКС, І г.о., е отменено решението от 11.05.2011 г. по гр.д. № 5177/2010 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което е отхвърлен предявеният от С. М. Б. против Ц. К. К., Е. Й. М. и Л. Й. К. иск за установяване правото на собственост на ищцата върху 1/5 ид. част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], партерен етаж от триетажна жилищна сграда, с площ 99 кв.м, състоящ се от четири стаи, клозет и антре с отделен вход, заедно със 9/30 ид. части от избените помещения, тавана, общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ 400 кв.м, съставляващо имот пл.№ 9, парцел ІV- 9,10 в кв. 296 по плана на [населено място], м. ”Еврейски гробища”, като на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищцата С. Б. е осъдена да заплати на ответниците сторените от тях разноски по делото за въззивната и касационната инстанция в размер на 3 310 лв. Искането за присъждането им е направено своевременно до приключване на устните състезания пред касационната инстанция, като пълномощникът на ответниците, касатори по делото, е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства, че същите действително са направени. Ответницата по касация С. Б. не се е явила в съдебно заседание. От същата са постъпили писмени бележки, изготвени от нейния пълномощник адв. К. Х., в които не е направено възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. С оглед на това настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал.5 ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като искането за това не е направено своевременно. Постоянна е практиката на ВКС, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение може да бъде заявено най - късно до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Това е и крайния момент, до който страните трябва да направят исканията си за присъждане на разноски и да представят списък по чл. 80 ГПК. Поради това молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В нито една от хипотезите на чл. 78 ГПК отговорността за разноски не е обвързана от материалното състояние на страната, която следва да понесе тежестта за заплащането им, поради което изложените в молбата на С. Б. обстоятелства относно нейното семейно и материално състояние, не съставляват основание за изменение на решението в частта за разноските. Водим от гореизложеното съдът