Определение № 147 от 24.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 461/2015 г.
ВКСIV гражданско отделение24.04.2015 г.докладчик Марио Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на фирма], [населено място], за изменение на определение № 373 от 18.03.2015 г. по гр.д. № 461/2015 г., на ВКС, ІV г.о. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Постъпила е молба от [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. Ш., с искане да бъде изменено определение № 373 от 18.03.2015 г. по гр.д. № 461/2015 г., на ВКС, ІV г.о. като присъдените разноски бъдат намалени поради прекомерност. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1860 от 05.11.2014 г. по гр. дело №2227/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. На ответницата по касационната жалба Р. Т. К., са присъдени 500 лв. деловодни разноски. Според ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г., на ВКС, ОСГТК, т.3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът може да намали възнаграждението до предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. В случая минималният размер по наредбата е 200 лв. Действителната правна и фактическа сложност на делото пред касационната инстанция в случая не е такава, която може да обуслови присъждане на разноски в минимален размер. Самият касатор е твърдял, че са налице повече от един правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото Тези правни въпроси са следните: може ли въззивният съд да се позове на преклузията по чл.266, ал.1 ГПК и да не обсъжда задълженията на лекаря-инфекционист за съобщаване на регистрираните заразни болести, уредени в Медицински стандарт „Инфекциозни болести”, които са посочени още в отговора на исковата молба; при неяснота в нормативната уредба относно същите задълженията длъжен ли е въззивният съд да тълкува съответните разпоредби. Ето защо следва да се направи извод за съответствие между размера на възнаграждението и проведената от ответника защита пред касационната инстанция. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.