Определение № 408 от 23.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4554/2014 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на М. А. П., чрез адв. Р. Д. А. – К. от АК – София, за изменение на решение № 181/22.07.2015 г., постановено по гр.д. № 4554/2014 г., в частта за разноските. Страната твърди,че е заплатила 600 лв. адвокатски хонорар за представителство по делото – за отговор по касационната жалба на работодателя и за изготвяне на насрещна касационна жалба. Счита, че съставът на Върховния касационен съд е допуснал грешка, като е приел, че разноските, сторени от страните следва да останат за тях, както са направени. Според П., тя има право или на половината от заплатения адвокатски хонорар – по защитата й срещу неоснователната касационна жалба на работодателя, или на пропорционално изчислена част от адвокатския хонорар в размер на 569,71 лв., с оглед това за каква част от предмета на спора е подадена от нея насрещната касационна жалба. Копие от молбата е връчена на насрещната страна П.” АД, София, което е отговорило в срок, че не са налице основания за промяна на решението в частта за разноските и присъждане на такива в полза на М. П.. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е допустима, като е спазено и условието по чл. 80 ГПК за представяне на списък на разноските, преди даване ход на устните прения по делото. Решението на Върховния касационен съд е постановено по касационна жалба, подадена от [фирма], София, представлявано от изпълнителния директор С. Й., чрез адв. В. В., срещу въззивно решение от 13.12.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 10863/2013 г. в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, лихвата за забава и съдебноделоводните разноски и по насрещна касационна жалба, подадена от М. А. П., чрез адв. Р. Д. А., срещу въззивното решение, в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен за разликата над 1 800 лв. и съдебноделоводните разноски. Въззивното решение е потвърдено като краен резултат и съставът на Върховния касационен съд е постановил, че разноските, сторени в производството пред Върховен касационен съд остават за страните така, както са направени. [фирма], София е заплатило държавни такси по подадената от него касационна жалба, но няма право на възстановяване на разходите, поради неоснователността на жалбата. Не са представени доказателства за сторени разноски по насрещната жалба, включително и за заплатено адвокатско възнаграждение. М. П. е представила само списък по чл. 80 ГПК, но не и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Както е изяснено в ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, списъкът по чл. 80 ГПК не доказва извършване по вид и размер на съдебни разноски, а е от значение единствено за правото на страната да иска изменение на съдебния акт в частта по чл. 78 ГПК (чл. 80, изр. 2 ГПК). Съдът присъжда само действително сторените по делото разноски, като доказателствата за това, включително за заплащането на адвокатското възнаграждение, трябва да са представени до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. При тези данни, няма основания за изменение на постановеното от състава на Върховния касационен съд в решението му по делото от 22.07.2015 г., в частта за разноските. Молбата по чл. 248, ал. 1 гПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение