Определение № 10817 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9626/2025 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал.3 във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) чрез процесуален представител срещу определение № 28496 от 29.08.2025 г., постановено по административно дело № 9035/2025 г. от Административен съд София-град, с което е спряно изпълнението на негова заповед № 2010-513/29.07.2025 г., обнародвана в ДВ бр. 65/2025 г., с която е изменена заповед № А-616/11.09.2018 г. (ДВ бр. 82/2018 г., изменена със заповед № А-259/29.04.2021 г. (ДВ бр. 44/2021 г.) и заповед № 2010-291/18.05.2023 г. (ДВ бр. 49/2023 г.) за определяне периодичност на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. По наведени доводи за неправилност на определението като незаконосъобразно се иска отмяната му. Ответниците по частната жалба – „Кул Тех“ ЕООД, „Елдис“ЕООД, „Еллаб България“ ООД, „Емсист – 6“ООД и „Независим електромерен контрол“ ЕООД чрез процесуалния им представител в представено писмено становище – възражение, в което излагат подробни твърдения за неоснователност на подадената частна жалба и молят съда да отхвърли същата. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното пред настоящата инстанция определение АССг спира изпълнението на обжалваната пред него заповед № 2010-513/29.07.2025 г. издадена от Председателя на ДАМТН, с която на основание чл. 43, ал. 4 и чл. 10в, ал. 2, т. 1от Закона за измерванията (ЗИ) по предложение на Председателя на Българския институт по метрология (БИМ) с рег. № 29-00-16/04.04.2025 г. и във вр. с Глава втора АПК изменя заповед № А-259/29.04.2021 г. (ДВ бр. 44/2021 г.) и заповед № 2010-291/18.05.2023 г. (ДВ бр. 49/2023 г.) за определяне периодичност на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол в частта ѝ, в която е определена периодичност на проверките на електромери, както следва – на еднофазни – 9 години, а на електромери – трифазни, използване но предназначение за отчитане на електроенергия – шест години. Със същата заповед е разпоредено сроковете на валидност на последващата проверка за започналите, но неприключили производства до влизането ѝ в сила се определят съгласно заповедта действаща към момента на тяхното заявяване, а следващата периодична проверка на средствата за измерване, за които към датата на влизането ѝ в сила не е изтекъл срокът на валидност на последващата проверка, определен в изменената с процесната заповед тази с № А-259/29.04.2021 г. се извършва в периодите, посочени в процесната заповед. В заповедта е посочено, че в останалата част заповед № А-616/11.09.2018 г. остава сила, а процесната заповед влиза в сила 1(един) месец след обнародването ѝ в Държавен вестник и същата подлежи на обжалване пред АССг в едномесечен срок от съобщението за издаването ѝ. В определението е прието, че съгласно чл. 180, ал. 1 и ал. 2 АПК жалбата не спира изпълнението на общия административен акт, но съдът може да го спре на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК, като в тежест на жалбодателите е да представят да изложат обстоятелствата и при необходимост да представят доказателства за наличие на реална възможност за понасяне на имуществена или неимуществена вреда, които по своите параметри са значителни или труднопоправими. В тази насока е прието, че в случая жалбодателите твърдят, че от изпълнението на акта ще се стигне до прекратяване на дейността на жалбодателите и освобождаване на квалифициран персонал, а освен това ще настъпят вреди за цялото общество доколкото няма да има дружества, които да правят подобни измервания поради липса на икономически интерес. Тези твърдения са приети за основателни от съда с аргумент, че петте жалбодатели са единствените сертифицирани дружества в България за упражняване на тази дейност, а предварителното изпълнение на заповедта, с която се удължава срока на извършване на последващите проверки би могло да доведе до неблагоприятни последици за имуществото на физическите и юридическите лица, които използват измервателните уреди или отчитат електроенергията въз основа на тях, а от друга страна възможността за спиране на дейността на дружествата, които извършват последващи проверки поради липса на приходи в действителност представлява значителна вреда за тях и и за наетия при тях персонал. Прието също, че не е без значение и обстоятелството, че в тези дружества работят подходящи специалисти – с необходимото образование и квалификация, свързани именно с измервания на електромерите и липсата на други дружества освен тези на жалбодателите и квалифициран персонал, което би могло да доведе до невъзможност да се извършва дейността по Раздел ІІІ ЗИ. Същевременно в определението е посочено, че целта на ЗИ, регламентирана в чл. 2, т. 1 е в съответствие с националните интереси да защитава живота и здравето на хората и околната среда от вредни въздействия, както и имуществото на физическите и юридическите лица от неблагоприятните последици, които могат да настъпят в следствие на неверни резултати от измерваният. Посочено е също, че е безспорно, че установената периодичност на проверките на електромерите цели удостоверяване на съответствието им с изискванията на чл. 44 ЗИ, а последващите проверки целят използване на годни, безопасни и съответстващи на изискванията електромери. Целта на удължения срок на последващите проверки е намаляване на финансовата тежест върху лицата, използващи средствата за измерване при заплащане на извършената проверка. Определението е незаконосъобразно. В случая, предвид посоченото в акта, че същият влиза в сила един месец след обнародването му в ДВ, бр. 65 от 08.09.2025 г., предвид разпоредбата на чл. 180, ал. 1 АПК, предвиждаща, че обжалването му не спира изпълнението следва, че предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона. Разпоредбата на чл. 180, ал. 2 АПК дава възможност съдът да спре изпълнението му при наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК – при всяко положение на делото, образувано по оспорване на акта до влизане в сила на решението по него, при наличие на две кумулативно предпоставки – ако то може да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда и само въз основа на нови доказателства. От цитираните законови разпоредби следва извод, че при постановяване на общи нормативни актове се презумира наличието на предпоставките на чл. 60, ал. 2 от АПК, а именно - превес на особено важни държавни и обществени интереси, които трябва да бъдат защитени с приоритет пред интересите на адресатите на административния акт, но тази презумпция може да бъде оборена по посочения по-горе ред и начин. В случая, в обжалваното определение са възприети твърденията на жалбодателите, че с допуснатото предварително изпълнение ще им бъдат нанесени значителни и труднопоправими вреди, изразени в материални загуби – поради това, че се увеличаване на периодите на проверки съответно ще бъдат намалени приходите им изобщо, а с допуснатото предварително изпълнение ще бъдат лишени от приходи в размер, водещ прекратяване на дейността им. Допълнително са наведени и доводи, че освен директни вреди за дружествата – жалбодатели ще настъпят и косвени такива за цялото общество, тъй като такива субекти – извършващи такава дейност няма да има и няма да могат бързо да се създадат нови. В жалбата липсва описание на представени доказателства в подкрепа на твърденията на жалбодателите, свързани с искането им за спиране на изпълнението на заповедта, като такива не са представени и в хода на производството пред АССг до момента на постановяване на определението. При това съдът е формирал изводите си единствено въз основа на представената административна преписка по издаване на акта, в която дружествата жалбодатели са изложили аналогични твърдения, но отново без да представят доказателства. При това настоящият състав намира, че в случая неправилен е изводът на съда за наличие на първата предпоставка, посочена в разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК доказателства за възможност за настъпване на вреда. Твърденията за това са голословни и общи – липсват доказателства за размера на твърдените имуществени вреди, които биха настъпили макар и в прогнозируем размер предвид получени приходи в по-кратките срокове на проверки, съобразно действалата до момента уредба за това, брой наети специалисти, тяхната квалификация, обем на извършената работа, както статистически данни за броя специалисти с аналогична квалификация. Ето защо изводите на съда в случая са необосновани, тъй като не са базирани на конкретни доказателства. Не е налице и втората изискуема в кумулативност предпоставка – наличие на нови обстоятелства, за наличие на която не е извършена проверка от първоинстанционния съд. От материалите по делото се установява, че липсват твърдения и доказателства за това. Твърдените обстоятелства са били посочени от дружествата в хода на процедурата по издаване на акта, при което повторени в жалбата във връзка с искането за спиране изпълнението на акта същите не са нови. В случая не могат да бъдат съобразени като нови обстоятелства и установените с доказателствата, представени по административно дело № 6442/2024 г. писмени доказателства – справки за приходите на дружествата за периода 2019 – 2023 г. и отчети за извършените от тях проверки, които по техни твърдения са били изпратени на ДАМТН, тъй като същите отразяват обстоятелства преди постановяване на акта на 29.07.2025 г. и станали известни на административния орган в хода съдебното производство по оспорване на предходната заповед от 2024 г. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което бъде постановено ново, с което искането за спиране на процесната заповед бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 3 във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение