Определение № 7159 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2631/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба на А. А. С. (с [ЕГН]) против определение № 38023 от 17.11.2025 г. по адм. д. № 11686 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град и по частната жалба на Областния управител на Област София (със седалище в София, на [улица]) против определение № 4449 от 03.02.2026 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател С. релевира оплакване за неправилност на определение № 38023 от 17.11.2025 г. на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество на негова жалба, вх. № 26702 от 30.10.2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът по първата частна жалба – Областен управител на Област София оспорва допустимостта и основателността й в писмен отговор от 22.12.2025 г. Иска оставянето й без разглеждане, като недопустима. В условия на евентуалност иска отхвърлянето й, като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако частният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател Областен управител на Област София оспорва определение № 4449 от 03.02.2026 г., като неправилно, релевирайки нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му и допълване на определение № 38023/17.11.2025 г. по адм. д. № 11686/2025 г. на Административен съд – София-град в частта за разноските. Ответникът по втората частна жалба – А. А. С. я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, представен в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й, както и оставянето в сила на атакувания съдебен акт. Частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни, за които определенията, предмет на инстанционен контрол, са неблагоприятни. По съществото им, настоящият състав на касационната инстанция преценява следното: По частна жалба на А. С. против определение № 38023/17.11.2025 г. по адм. д. № 11686/2025 г. на Административен съд – София-град: С това определение решаващият състав на Административен съд – София-град е оставил без разглеждане жалба на А. А. С., вх. № 26702 от 30.10.2025 г., срещу незаконосъобразно бездействие на Областния управител на Област София, изразяващо се в неизвършване на парично плащане, представляващо разноски по събиране на вземане по Изпълнителен лист от 14.10.2024 г., издаден въз основа на влязло в сила определение по адм. дело № 6941/2024 г. по описа на Административен съд – София-град и е прекратил производството по образуваното пред него дело. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран от С. с жалба срещу незаконосъобразно бездействие на Областния управител на Област София с дадена от оспорващия правна квалификация по чл. 256 АПК и изразяващо се в неизвършване на парично плащане, представляващо разноски по събиране на вземане по Изпълнителен лист от 14.10.2024 г., издаден въз основа на влязло в сила определение по адм. дело № 6941/2024 г. на Административен съд – София-град. Съдът е установил, от фактическа страна, че с влязло в сила Определение № 15690/29.08.2024 г. по адм. д. № 6941/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (л. 46 и 47 от първоинстанционното дело) Областна администрация на Област София е осъдена да заплати на А. С. сума в размер на 1010.00 лв., представляваща разноски по производството. За това вземане за разноски е издаден Изпълнителен лист на 14.10.2024 г. – л. 31 от първоинстанционното дело. С молба, вх. № ОА23-6777 – 12/28.10.2024 г. по описа на Областна администрация на Област София, адв. Г. Ш., в качеството й на пълномощник на С., предявила, на основание чл. 519 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), посочения Изпълнителен лист (л. 35, пак там). С молба от 06.12.2024 г., вх. № ОА23-6777-13/06.12.2024 г. (л. 32, пак там) адв. Шаркова, като пълномощник на С., отправила повторна молба до Областна администрация на Област София за изплащане на сумата по Изпълнителния лист, като отправила искане и за изплащане на вземанията за разноски по изпълнението, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. Приложила към молбата Договор за правна защита и съдействие от 17.11.2024 г. (л. 33, пак там) за доказване на вземането от 200.00 лв. Съдът е установил (въз основа на молба от 21.03.2025 г. на л. 27-29, както и въз основа на копие от бюджетно платежно искане на л. 48 от първоинстанционното дело), че вземането за разноски от 1010.00 лв. по Изпълнителния лист от 14.10.2024 г. е удовлетворено, но че не е заплатена сумата от 200.00 лв., представляваща разноски по изпълнението. При така установеното, от фактическа страна, съдът е преценил недопустимост на образуваното пред него съдебно производство. Приел е, че вземането за разноски на страните по едно административно дело е частно парично вземане, което, по аргумент от нормата на чл. 269, ал. 2, предл. последно АПК, се изпълнява по реда на ГПК. Счел е, че тази разпоредба изключва квалификацията на жалбата на С. като искова молба с правно основание по чл. 256, ал. 1 АПК. Приел е, че конкретният случай не може да бъде определен и като бездействие на орган по изпълнението, подлежащо на обжалване, съгласно чл. 294 АПК. Формирал е решаващия извод за наличието на друг процесуален ред за разглеждането на жалбата на С., вх. № 26702 от 30.10.2025 г., поради което я е преценил за недопустима и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в законоустановените хипотези, изброени в тази разпоредба. Адвокатското възнаграждение, заплатено от С., да бъде представляван пред Областния управител на Област София за събиране на сумата от 1010.00 лв. по Изпълнителен лист от 14.10.2024 г., издаден от Административен съд София-град, въз основа на влязло в сила определение № 15690 от 29.08.2024 г. по адм. дело № 6941 по описа за 2024 г. на същия съд, представлява разноска по изпълнението на паричното задължение, за което е издаден този Изпълнителен лист и може да се претендира при изпълнението на задължението от длъжника, така както е процедирал и частният жалбоподател, видно от данните по първоинстанционното дело. По силата на чл. 269, ал. 2 АПК, вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на ГПК. Изпълнението на парични вземания срещу държавни учреждения, каквото е Областна администрация на Област София по аргумент от нормата на чл. 57, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА), се осъществява чрез предявяване на изпълнителния лист от кредитора, който подава искане за плащане към съответното учреждение – чл. 519, ал. 2, изр. второ ГПК. Учреждението е длъжно да изпълни задължението, а неговия ръководител следва да организира изпълнението. В случая, с молба от 06.12.2024 г., вх. № ОА23-6777-13/06.12.2024 г. по описа на Областна администрация на Област София (л. 32 от първоинстанционното дело), С., чрез представляващия го адвокат, е отправил до Областна администрация на Област София искане за плащане на разноските, свързани със събирането на вземането по Изпълнителния лист от 14.10.2024 г. По това искане, видно от доказателствата по делото, липсва произнасяне, както и предприемане на действия за плащане на вземането, поради което взискателят и частен жалбоподател, с първоинстанционната жалба, е използвал реда по чл. 256, ал. 1 АПК да се защити срещу бездействието на длъжника – държавно учреждение да изпълни задължението си за заплащане на разноските по изпълнението в размер от 200.00 лв., произтичащо от чл. 79, ал. 1 ГПК. Не са налице основания за оставяне на жалбата на С. без разглеждане и за прекратяване на производството по делото, поради което изводите на административния съд в този смисъл са неправилни и необосновани. Частната жалба е основателна. Обжалваното определение № 38023 от 17.11.2025 г. по адм. д. № 11686 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град следва да се отмени, а делото да се върне на същия състав на съда за разглеждане по същество на исковата претенция, обективирана в „жалба“ на А. С., вх. № 26702 от 30.10.2025 г. по описа на този съд. По частна жалба на Областния управител на Област София против определение № 4449/03.02.2026 г. по адм. д. № 11686/2025 г. по описа на Административен съд – София-град: С това определение е отхвърлена молбата на Областния управител на Област София за допълване на прекратителното определение № 38023 от 17.11.2025 г., постановено по същото дело в частта за разноските. Съдът е формирал извод за нейната неоснователност, мотивирайки се че делото е прекратено в закрито съдебно заседание, без насрочване за гледането му в открито такова и без призоваване на страните. Посочил е, че искането за разноски е обективирано в писмения отговор на първоинстанционната жалба, но че този отговор е подписан лично от Областния управител, без данни по делото за осъществена в действителност юрисконсултска защита. Поради това е счел, че юрисконсултско възнаграждение не се дължи, съответно не може да бъде присъдено. Частната жалба е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Доколкото с настоящия съдебен акт се постановява отмяната на прекратителното определение, чието допълване в частта за разноските, е поискано от Областния управител на Област София, на отмяна подлежи и определение № 4449/03.02.2026 г., с което това искане е отхвърлено. На основание чл. 81 ГПК, по искането на Областния управител на Област София за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство ще се произнесе Административен съд – София-град с крайния си съдебен акт по адм. д. № 11686/2025 г. по описа на този съд. Тъй като разглеждането на делото продължава и по аргумент от нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, по исканията на страните за присъждане на разноски за настоящото производство ще се произнесе първоинстанционният съд с оглед крайния изход на спора. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия