Определение № 330 от 08.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7306/2013 г.

Производството е по чл.248, ал. 1, вр. чл. 288 от ГПК. Постъпила е молба вх. № 32766/14.07.2014 г. от жалбоподателя-ищец К. Г. Л., чрез адв. Н. Г. за допълване на определение № 863/30.06.2014 г. по гр.дело № 7306/2013 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение в частта за разноските. Ответникът по молбата П.на РБ. не е изразил становище по подадената молба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата намира, че същата е допустима – подадена е на 14.07.2014 г. в едномесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 248,ал.1 ГПК и по същество е неоснователна по следните съображения: С определение № 863/30.06.2014 г. по гр.дело № 7306/2013 г. на ВКС IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 1429/19.07.2013 г. по в.гр.дело № 1187/2013 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба вх. № 24128/28.08.2013 г., подадена от ищеца К. Г. Л., чрез адв.Н. Г. и по касационна жалба вх. № 22769/09.08.2013 г., подадена от П. на РБ., чрез Зам.окръжен прокурор на Окръжна прокуратура [населено място] Г.. Със същото определение в полза на жалбоподателя не са присъдени направените разноски за производството по чл.288 ГПК пред ВКС за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса. В производството по чл.288 ГПК по настоящото дело съдът се е произнесъл по подадени касационна жалба от ищеца К. Г. Л., чрез адв.Н. Г. срещу въззивното решение по гр.дело № 1187/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в отхвърлената част на предявения иск с пр.осн.члр.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ, както и по подадена касационна жалба от ответника П. на РБ. срещу същото решение на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в уважената част на предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ. По така подадените касационни жалби съдът не е допуснал касационно обжалване с определение от 30.06.2014 г. С оглед изхода на делото не са налице условията на чл. 78,ал.1 ГПК и направените от жалбоподателя-ищец разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса в настоящото производство следва да останат в негова тежест. Молбата за допълване на определение № 863/30.06.2014 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските, направени от жалбоподателя К. Л. следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение