Определение № 183 от 03.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 61227/2016 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от „Сано България”АД [населено място] срещу решение № 770 от 22.10.15г.по т.дело № 930/15г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1750 от 15.04.15г.по гр.дело № 13750/14г.на Варненския районен съд.С него на основание чл.415 ГПК вр.с чл.240 ЗЗД е прието за установено в отношенията между страните,че „Сано България”АД [населено място] дължи на „Консорциум ПБЕС”ООД [населено място] сумата от 23 100 лв,представляваща част от главница по неформален договор за паричен заем от 21.09.11г.,с падеж 21.09.12г.,на обща стойност от 115 500 лв. С определение № 744 от 25.10.16г.по посоченото по-горе дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Преди постановяване на касационното решение Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,е констатирал,че по относим за изхода на спора въпрос:” „Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право?”, е образувано за разглеждане ТД № 3/2016г.на ОСГТК на ВКС, поради което на основание чл.292 ГПК е спрял производството по делото до приемането на тълкувателното решение. След приемане на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.19г.по ТД № 3/16г.на ОСГТК на ВКС производството по делото следва да бъде възобновено. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.