Определение № 2214 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 507/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК във връзка с чл. 161, ал. 3, предложение I-во АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Л. Я. чрез неговия пълномощник срещу разпореждане/определение 40227/02.12.2025 г. по адм. д. № 10144/2025 г. на Административен съд София-град. Счита обжалвания съдебен акт за незаконосъобразен, объркан и неясен. Претендира от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна-главният архитект на Столична община-район "Младост" чрез своя процесуален представител намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното разпореждане, поправено с определение №40233/02.12.2025 г. на определение, е отхвърлено искането на Б. Л. Я. от гр. София, чрез адв. Петрова за възстановяване срока за оспорване на определение № 35994/03.11.2025 г. по адм.д. № 10144/2025 г. по описа на АССГ и е върната частната жалба от Б. Л. Я. от гр. София, чрез адв. Петрова срещу определение № 35994/03.11.2025 г. по адм.д. № 10144/2025 г. по описа на АССГ. За да постанови обжалваното определение съдът е развил следните доводи: С определение № 35994/03.11.2025 г. съдът е отхвърлил подадената жалба от Б. Л. Я. от гр. София срещу писмо № РМЛ24-УТ00-5-1/02.12.2024 г. на главния архитект на район Младост, Столична община, с което ответникът е отказал да разгледа по същество подадено от жалбоподателя заявление вх. № РМЛ24-УТ00-5/30.10.2024 г. за издаване на удостоверение за търпимост на строеж: „жилищна сграда, еднофамилна с идентификатор 68134.4085.87.4 по КККР, находяща се в [жк], [улица], като неоснователна. Определението е съобщено на процесуалния представител на жалбоподателя на 05.11.2025 г. Срещу определението, на 19.11.2025 г., с п.к. от 17.11.2025 г., адв. Петрова е подала частна жалба /наименована касационна жалба/. Направено е искане за възстановяване на срока за обжалване на определението, тъй като на 06.11.2025 г. адв. Петрова е посетила УМБАЛСМ Пирогов поради влошено здравословно състояние, което й попречило своевременно да подготви и подаде жалба. Според съда пропускането на срока за обжалване не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени, поради което срокът за оспорване на определението не може да бъде възстановен. Така постановеното разпореждане, поправено на определение е законосъобразно при следните съображения: Действително в мотивната част на обжалваното определение се съдържат посочени обстоятелства, които нямат връзка с конкретни казус. Това обаче не влияе върху крайния правен извод на съда, отразен в диспозитива на съдебния акт, който е ясен и точен. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е изложил конкретния съображения, които се споделят и от настоящата инстанция. Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК срокът за обжалване се възстановява, ако ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. В случая се твърди първата хипотеза – настъпване на особени непредвидени обстоятелства за процесуалния представител на жалбоподателя. От представените към молбата доказателства се установя действително настъпване на такива обстоятелства, които са непредвидени за лицето, като внезапно заболяване на адв. Петрова, възникнало на 06.11.2025 г., поради което се наложило посещение на спешен кабинет по нервни болести. Това обаче не може да стане основание за възстановяване на срока за оспорване, тъй като от една страна това посещение на спешния кабинет е било в рамките на 30 минути, вечерта на 06.11.2025 г., като адм. Петрова е напуснала кабинета на същата дата в 20,24 ч. Т.е., за кратък период от време, като не е представен болничен лист, в който да е посочена необходимостта от домашно лечение на лицето, което пък да го е лишило от възможността да изготви и подаде своевременно жалбата. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че срокът за подаване на жалбата е изтекъл на 12.11.2025 г., т.е. 6 дни след възникване на внезапното заболяване. Няма обективни данни и доказателства, от които съдът да направи извод, че в този период след 06.11.2025 г. до 12.11.2025 г. адв. Петрова не е била в състояние да изготви и подаде частна жалба срещу определението. Действително в случая се касае за период от 6 /шест/ дни, в които процесуалният представител на жалбоподателя е имал възможност да подаде частна жалба срещу определението. Налага се изводът, направен и от първоинстанционният съд, че не са налице доказателства за настъпването на непредвидени обстоятелства за пълномощника на жалбоподателя адв. Петрова, които да я възпретятстват да депозира жалба за периода от 06.11.2025 г. до 12.11.2025 г. С оглед на това не са налице предпоставките на чл. 161, ал. 1 АПК и не са налице данни, че пропускането на срока е в резултат на непредвидени обстоятелства. С частната жалба също не се сочат доказателства в подкрепа на настъпването на непредвидени обстоятелства. Твърдението на адв. Петрова, че е трябвало да започне лечение с препарат [заличен текст], който я е оставил за 15 дни "извън строя" според формулираното в настоящата частна жалба не се подкрепя от посочени конкретни доказателства. Предвид изложеното, като е приел, че не са налице непредвидени обстоятелства за пропускането на срока за обжалване на определение № 35994/03.11.2025 г. по адм.д. № 10144/2025 г. по описа на АССГ, които да водят до възстановяване на срока за обжалване, съдът е постановил материално и процесуално законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,