Определение № 264 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1745/2010 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 36829/03.04.2012 г., ответникът по касационната жалба – ищецът по делото И. К. Ц. моли съда да измени постановеното по реда на чл. 290 от ГПК по делото, решение № 104/13.03.2012 г. в частта му за разноските, с която касаторът-ответник И. Н. К. е осъден да заплати на молителя сумата 1 199.26 лв. – направени от последния разноски за производството пред първата и пред въззивната съдебни инстанция по делото, като му бъдат присъдени действително направените и полагащи му се по закон разноски, на които има право. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима. В нея се сочи като неправилен извода в мотивите към касационното решение, че претенцията на молителя-ищец пред първоинстанционният съд е за присъждане само на 100 лв. – разноски, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение. В тази връзка се изтъква, че при даване ход на делото по същество пред първата съдебна инстанция молителят-ищец е поискал да се уважи предявения по делото иск, ведно със законните последици и адвокатско възнаграждение, а с представените писмени бележки е претендирал изрично всички разноски по делото; с въззивната жалба и с подадената частна жалба, също е претендирал присъждане на всички разноски, направени пред първата инстанция. Ответникът-касатор И. Н. К. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на молбата. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. В хода на устните състезания между страните, проведени в съдебното заседание от 25.02.2008 г. на първоинстанционния съд, молителят-ищец действително е поискал да се уважи предявения по делото иск, „със законните последици и адвокатско възнаграждение”. Както е прието и в мотивите към касационното решение, чието изменение в частта за разноските се иска, тази претенция за присъждане на разноски е своевременна, но само досежно разноските, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение. Това е така, защото само тези разноски са изрично и своевременно претендирани от молителя-ищец. Формулировката „със законните последици” не представлява надлежно заявена претенция за присъждане на останалите разноски, направени от молителя-ищец в първоинстанционното производство по делото. Последните действително са претендирани с подадените впоследствие писмени бележки, въззивна жалба и частна жалба, но тази претенция е несвоевременна – направена е след приключването на устните състезания пред първоинстанционния съд, което е крайният преклузивен срок за заявяването на такава претенция за присъждане на разноските, направени в производството пред тази съдебна инстанция. След изтичането на този срок, правото на страната по делото да претендира присъждане на разноски за съответната инстанция е преклудирано; респ. тези разноски, макар и направени, не й се следват и не могат й да бъдат присъдени, независимо от крайния изход на делото. По горните съображения не е налице основание за изменение на постановеното по делото касационно решение в частта му за разноските, поради което подадената за това молба следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение