Решение № 15462 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3479/2014 г.

Решение № 15462 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3479/2014 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Сиси 2001-Златка Георгиева", чрез пълномощника си адв. Ангелов, срещу, Решение № 200/20.01.2014 г., постановено по адм. д. № 2470/13 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 241205753/23.04.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 722 от 17.07.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и делото върнато за ново разглеждане, респективно произнасяне от настоящата инстанция с решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания РА. Ответникът в касационното производство-" директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/-гр. Пловдив не взема становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 241205753/23.04.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 722 от 17.07.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Сиси 2001-Златка Георгиева" е установено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 1870,20 лева ведно с начислената лихва в размер на 7 947,05 лева. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че по делото няма спор по фактите, а спорът е досежно приложението на презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК (отм.) След анализ на разпоредбите на чл. 19 и чл. 25 от СК, съдът е приел, че правилно органите по приходите са извършили обединяване на източниците на доходи и извършените разходи от двамата съпрузи - сделките относно покупко-продажбата на движими вещи и недвижими имоти през периода от обхвата на ревизията, по които страна е Станимир Георгиев. Същите представляват СИО, за която не може да се установи конкретен принос в това производство и макар същата да е бездялова за целите на ревизията се приема по 1/2 ид. ч. за всеки един от съпрузите. В конкретния случай се касае за права върху вещи, представляващи част от СИО, поради което съдът е приел, че допълнително установения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е правилно определен. Довода на жалбоподателката за фактическа раздяла, съдът е приел, че не може да преодолее законовата презумпция на чл. 19, ал. 3 от СК (отм.), тъй като при осъществяването на сделките съпругът е ползвал пълномощно, дадено му от самата жалбоподателка. Останалите доводи не са обсъждани от съда, тъй като са били изложени в хода на административното оспорване на РА и са обсъдени в Решението на решаващия орган. Изводите на приходната администрация са споделени изцяло от съда, като обосновани и подкрепени с надлежни доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, поради което жалбата е отхвърлена. Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил всички относими към спора и събрани по делото доказателства и не е извел съответните правни изводи. Спорът между страните е за наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за започване на ревизия по отношение на касаторката по особения ред. След установяване на това спорно обстоятелство съдът е следвало да прецени законосъобразността на определената по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа и едва след това да достигне до спорния момент, относно приложението на презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК (отм.). Съгласно разпоредбата по чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът следва да се произнесе по същество на спора, като обсъди всички събрани по делото доказателства, като може да отмени или измени обжалвания РА, да отхвърли жалбата, но не и да върне преписката за ново произнасяне. От това произтича задължението на съда да установи своя фактическа обстановка или да изложи доводи защо приема за правилно установената такава от органа по приходите. Ако са ангажирани допълнителни доказателства в хода на съдебното обжалване, същите следва да бъдат обсъдени и съответно изложени доводи защо са кредитирани или не. В конкретния случай съдът е посочил единствено, че по делото няма спор по фактите, като дори не са обсъдени приетите като установени факти в хода на ревизията. По делото се установява, че е разпитан като свидетел съпруга на касаторката - Станимир Георгиев, като показанията му не са обсъдени от АС. Всички тези нарушения на съдопроизводствените правила са от категорията на съществените, тъй като настоящият състав не може да осъществи контрол върху установеното от съда от фактическа и правна страна, лишава страните от право на двуинстанционен съдебен контрол и същевременно се създава вероятност, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. Предвид на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, като се прецени законосъобразността на определената данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По направените разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе АС, при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,