Определение № 2405 от 08.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4306/2022 г.

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 271 207/10.10.2022 година, конкретизирана с молба вх. № 271 301/19.10.2022 година, подадена от Н. Е. Д., в която е посочено, че се иска отмяна на решение № 260 347/08.02.2021 година на Районен съд Пловдив, гражданско отделение, ХХІ-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 19 057/2019 година, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Ответникът по молбата „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД гр. Пловдив е подал отговор с вх. № 272 056/09.11.2022 година, с който е изразил становище, че молбата е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане. С посоченото решение са били отхвърлени като неоснователни, поради извършено в хода на процеса плащане, исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД гр. Пловдив срещу Н. Е. Д., като наследник по закон на Й. Н. Д., (починала в хода на процеса), за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. Е. Д., като наследник по закон на Й. Н. Д. дължи на ищеца следните суми: 392.88 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, намиращ се в [населено място], [улица], ап. 42, за периода 01.02.2013 година-30.04.2014 година, както и сумата от 44.52 лева, представляваща обезщетение за забава поради неплащането на главницата за периода 01.04.2013 година-20.01.2015 година, заедно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда-21.01.2015 година до окончателното погасяване, за които суми включително е издадена заповед № 223 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.01.2015 година по ч. гр. д. № 543/2015 година по описа на Районен съд Пловдив, ІХ-ти граждански състав. Решението е било предмет на инстанционен контрол като е било потвърдено с решение № 965/08.07.2022 година на Окръжен съд Пловдив, VІІІ-ми състав, постановено по в. гр. д. № 1173/2021 година, като последното с оглед цената на исковете не е подлежало на касационно обжалване и е влязло в сила от датата, на която е обявено. Предвид на горното решение № 260 347/08.02.2021 година на Районен съд Пловдив, гражданско отделение, ХХІ-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 19 057/2019 година не подлежи на отмяна, тъй като в случаите на инстанционен контрол на отмяна подлежи решението на въззивната, съответно на касационната инстанция, към което се прикрепват правните последици от влязлото в сила решение. Посоченото от Н. Е. Д. решение на Районен съд Пловдив е първоинстанционно и поради наличието на влязло в сила въззивно решение, с което окончателно е разрешен спора с „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД гр. Пловдив, не може да е предмет на производство за отмяна по чл. 303 и следващите от ГПК. Освен посоченото по-горе с уточнителната си молба с вх. № 271 301/19.10.2022 година, след като молбата за отмяна е била оставена без движение с надлежни указания за отстраняване на нередовностите й, Н. Е. Д. е посочил, че отмяната се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, без обаче да посочи друг, влязъл в сила, съдебен акт, с който спорът между него и „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД гр. Пловдив за посочените по-горе суми е бил разрешен в противоречие с постановеното в решение № 260 347/08.02.2021 година на Районен съд Пловдив, гражданско отделение, ХХІ-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 19 057/2019 година и решение № 965/08.07.2022 година на Окръжен съд Пловдив, VІІІ-ми състав, постановено по в. гр. д. № 1173/2021 година, поради което не е обосновал евентуалното наличие на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, проверката за което да бъде извършена чрез разглеждането на молбата за отмяна в открито съдебно заседание. Посоченото основание за отмяна не следва от посоченото в уточнителната с молба вх. № 271 301/19.10.2022 година определение № 443/21.02.2022 година на Окръжен съд Пловдив, ХІV-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 192/2021 година. С последното е отменено решение № 263 896/15.11.2021 година на Районен съд Пловдив, гражданско отделение, ХХІ-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 19 057/2019 година, което е отказано исканото от Н. Е. Д. изменение на постановеното по същото дело решение № 260 347/08.02.2021 в частта му за разноските и на основание чл. 248 от ГПК изменението е извършено. Спорът за дължимостта или не на разноските в заповедното и исковото производство е различен от разрешения с влязлото в сила решение между страните материално правен спор, поради което и не обосновава наличие на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съществуването й не се обосновава и от определение № 281/02.11.2021 година на Апелативен съд Пловдив, 3-ти граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 549/2021 година, с което е отменено определение № 230/27.05.2021 година на Окръжен съд Пловдив, VІІІ-ми състав, постановено по в. гр. д. № 1173/2021 година, с което е прекратено производството по делото и същото е върнато на Окръжен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. С това определение е разрешен процесуалния въпрос за допустимостта на въззивното производство, а не материалноправния въпрос за дължимостта на сумите. След като Н. Е. Д. не сочи, съдебен акт, с който спорния материалноправен въпрос между него и „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД гр. Пловдив е разрешен в противоречие с решение № 965/08.07.2022 година на Окръжен съд Пловдив, VІІІ-ми състав, постановено по в. гр. д. № 1173/2021 година, но молбата за отмяна не подлежи на разглеждане с оглед проверката за наличието на такова противоречие. Освен това Н. Е. Д. твърди, че сумите за които в двете съдебни решения е посочено, че са платени без основание, т. е. иска се преразглеждане на влязло в сила съдебно решение, с твърдения за допуснати от съда нарушения на закона, което е несъвместимо с института на отмяната като извънредно средство за контрол на влезли в сила решения, която е допустима само на предвидените в закона основания за това. С оглед на изложеното подадената от Н. Е. Д. молба за отмяна с вх. № 271 207/10.10.2022 година, конкретизирана с молба вх. № 271 301/19.10.2022 година, трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Предвид изхода от делото Н. Е. Д. ще трябва да заплита на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД гр. Пловдив сумата от 100.00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за производството по отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение