Определение № 1035 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 713/2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№3477 от 24.02.2025г., подадена от С. Г. С., срещу определение № 266 от 23.01.2025 г., постановено по гр. д. № 3828/2024 г. по описа на ВКС, с което е оставено без уважение искането на С. Г. С., да бъде освободена от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. за депозираната от нея по делото частна жалба с вх. № 19778/15.11.2024 г. и е оставено без уважение искането на С. Г. С. за предоставяне на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита по см. на чл. 94 ГПК, във връзка с депозираната от нея частна жалба с вх. № 19778/15.11.2024г. В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно. Искането е за отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Жалбоподателката не обосновава в жалбата си защо счита, че определението, което обжалва, е нищожно и недопустимо. При извършената служебна проверка настоящият състав не констатира такива пороци на обжалвания съдебен акт. На първо място, процесуалният закон не определя с отделен текст кое съдебно решение/определение е нищожно. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение или определение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление - когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението или определението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В случая обжалваното определение не страда от порока нищожност. На следващо място, в правната теория и съдебната практика се приема, че едно решение е недопустимо, ако не отговаря на условията делото да се реши по същество. По отношение на определението се приема, че същото ще е недопустимо, ако е постановено при липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка. С оглед на данните по делото оспореното определение не може да бъде определено като недопустимо. Обжалваното определение е и правилно. Предходният съдебен състав по конкретното дело е мотивирал отказа си да освободи жалбоподателката от задължението за заплащане на държавна такса по частната й жалба с направен извод, че въпреки дадените й указания, същата не е представила доказателства за обстоятелствата по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК, въз основа на които се извършва преценката разполага ли тя със средства за заплащане на съответната държавна такса. Съдебният състав е приел, че за освобождаването от държавна такса законът е въвел критерии, които касаят имущественото, здравословното и семейно състояние, трудовата заетост и възрастта на молителя, като дали последният отговаря на тези критерии съдът преценява въз основа на доказателства, които следва да бъдат предоставени по делото. При непредставянето им съдът не може да извърши своята преценка по чл. 83, ал. 2 ГПК. Бездействието на страната да подкрепи искането си с надлежни доказателства има за последица неуважаване на искането за освобождаване от държавна такса. Процедирайки по този начин, съдът е съобразил изцяло константната съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав, според която, с чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е регламентирал възможност физическите лица да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски по делата, когато е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането. В случая съдът е бил поставен от самата страна в невъзможност да извърши нужната преценка, защото тя не е представила изискуемата по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК декларация дори и след изрични указания в тази насока. Предвид това обосновано и правилно искането е оставено без уважение. По аналогични съображения е правилно и законосъобразно обжалваното определение и в останалата му част, с която е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита по см. на чл. 94 ГПК. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по Закона за правната помощ се предоставя в два случая: когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. По преценка на съда безплатната правна помощ, в това число и за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от ЗПрП, се предоставя когато въз основа на представените доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая производството е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. Преценката си според чл. 23, ал. 3 от ЗПрП съдът прави въз основа на представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, като съобрази доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст и други констатирани обстоятелства. В процесния случай жалбоподателката въпреки изричните указания на съда не е ангажирала доказателства и сама е препятствала съда да извърши нужната преценка. Предвид това обосновано и правилно и това искане е оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.