Определение № 50095 от 11.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1454/2021 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. С. Г. К. чрез адвокат К. е подал искане на 28.02.2023 г., с което иска да бъде изменено постановеното на 01.02.2023 г. по настоящето дело съдебно решение в частта за разноските. Счита, че решението следва да бъде допълнено като присъдените на ответника по иска ЗД „Бул инс“ АД разноски с въззивното решение изцяло да бъдат отменени, тъй като искът бил изцяло уважен. Адвокат К. също така счита, че съдът е следвало да й присъди лично, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА пред въззивния съд. Счита, че следва да получи възнаграждение в размер на 1 536 лв с ДДС, с оглед окончателния изход на спора след постановеното съдебно решение. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбите са допустими. Подадени са в предвидения в чл. 248 от ГПК срок. С въззивната жалба С. Г. К. обжалва решението на първоинстанционния съд за разликата над 25 000 лв до 70 000 лв. С решение № 100 007 от 25.02.2021 г. по в.т.д. 89/20 г., Апелативен съд – Велико Търново е отменил частично решението на първоинстанционния иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в частта над 25 000 лв до 30 000 лв. и е присъдил сумата от 5 000 лв, като е потвърдил отхвърлителното решение за разликата над 30 000 лв до 70 000 лв. С касационната жалба решението на въззивния съд е обжалвано от С. К. в потвърдителната отхвърлителна част за разликата над 30 000 лв до 55 000 лв. Частично решението на въззивния съд е влязло в законна сила в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, за разликата над 55 000 лв до 70 000 лв. Върховният касационен съд, с решението по настоящето дело, е отменил в обжалваната част решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска и вместо него е постановил друго, с което е присъдил обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, допълнително за сумата от 25 000 лв. Настоящият съдебен състав се е произнесъл в частта за разноските, като е присъдил разноски само за производството пред ВКС. С оглед пререшаване на спора от настоящия съдебен състав по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и отмяна на решението на въззивния съд в обжалваната част, следва да се определят и разноските съобразно изхода на спора. В този смисъл, решението на въззивния съд следва да бъде отменено в частта, с която са присъдени разноски на ответника, дължими от ищеца. На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, се дължат разноски само в частта, с която е влязло в сила въззивното съдебно решение, с което е потвърдено отхвърляне на иска за разликата над 55 000 лв до 70 000 лв, като необжалвано. Предвид изложеното, решението на ВКС, на основание чл. 248 от ГПК, следва да бъде изменено. Прието е от съда, че направените разноски от ответника ЗД „Булинс“ АД пред първата инстанция са в размер на 1 602,43 лв с ДДС, пред въззивната инстанция е прието, че разноските са 1560 лв. с ДДС. С оглед предмета на касационно обжалване и вече посоченото, както и с оглед изхода на спора, уважаване на иска на ищеца до размер от 55 000 лв, ще следва да се приеме, че на ответника ЗД „Булинс“ АД се дължат разноски от С. Г. К., за производството пред първа инстанция в размер на 343,38 лв, за производството пред въззивната инстанция за сумата от 520 лв. Съответно решението на въззивния съд, в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за присъждането на сумата от 1 060 лв за разликата над 343,38 лв следва да се отмени, както и следва да се отмени въззивното съдебно решение в частта, с която на ответника са присъдени 1 386 лв, следва да бъде отменено за разликата над 520 лв до 1386 лв. По отношение на формулираното искане с правно основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. от адвокат П. К., настоящият съдебен състав намира, че няма основание да присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., за проведеното въззивно производство. Към момента на провеждане на производството не са били налице данни за предоставяне на безплатна правна помощ. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България