Решение № 641 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4579/2008 г.

Решение № 641 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4579/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. Л., с. Нареченски бани, област Пловдив, срещу въззивно решение от 28.03.2008 г. по гр. дело № 2997/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. С определение от 3.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличие на противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос относно съществуването или несъществуването на спорното право във връзка с приложението разпоредбата на чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗВСГЗГФ и разграничаването на двете хипотези за възстановяване правото на собственост на бившите член-кооператори или на техните наследници върху г. и земите от горския фонд, както и за предпоставките, които следва да са налице, при всяко едно от двете основания за възстановяване собствеността върху горите. Първата хипотеза третира заличените от регистрите след 9.09.1944 г. кооперации, а втората - преобразуваните след тази дата кооперации. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касация не изразяват становище. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на II г. о. приема следното: С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е отменено постановеното на 8.10.2007 г. решение на Асеновградския районен съд по гр. д. № 466/2007 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен от Д. В. Л., с. Н. бани, по чл. 13, ал. 2 ЗВСВГЗГФ за признаване правото му в качеството на наследник на И. В. Л. за възстановяване собствеността върху 15 433 дка, като идеални части от кооперативен ревир "бяла вода Ч. стена" в землището на с. К., община А. Въззивният съд е приел, че не е установен статутът на кооперация "С" относно нейното възникване и прекратяване, както и последващото сливане. Дори да се приеме, че е съществувала, то не е установено кооперация "С" да е била собственик на процесния ревир към релевантния за реституционния закон момент, тъй като е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Кооперация "С" не е била прекратена като субект, а напротив след 9.09.1944 г. е преобразувана чрез сливане с ГТПК "З", а впоследствие чрез сливане към Всестранна кооперация "С". Съгласно Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения /1947 г./ новото приемащо кооперативно сдружение е поело актива и пасива на кооперация "С". По делото е било установено, че ищецът е наследник на И. Л., поч. 1963 г., бивш жител на с. Н. Наследодателят като член-кооператор в кооперация "С", с. К., е притежавал 15,433 дка гори в кооперативен ревир "Б" - 11 дяла. От стопански план на кооперативен ревир "З" на Г. кооперация "З", в землището на с. К. от 1942 г., одобрен с Указ № 806/1945 г., договор за съставяне на стопански план от 1926 г. на г. в кооперация "З" и въпросници за стопански единици за 1944/1945 г. и 1946/1947 г. е било установено, че "З" е бил частна собственост на кооперация "З". С протокол № 22/16.07.1947 г. е извършено сливането на производителна кооперация "С" и Г. кооперация "З" въз основа на Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения. Първата е приемаща, а втората присъединяваща се кооперация с наименование след сливането - ТГСК "С". През 1949 г. Всестранна кооперация "С" е декларирала собственост върху ревир "Б" с площ 2828,9 дка. Впоследствие през 1951 г. кооперация "С" се е сляла към горовладелска кооперация "С" като последната е приемаща кооперация. Изводите на въззивния съд относно недоказаността на статута на горовладелска кооперация "С" - възникването, преобразуването и вливането и в "С", са необосновани. Данните по делото сочат възникване и преобразуване на тази кооперация, съобразно действащата към релевантния момент законова уредба, в т. ч. Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения. Освен това по делото този въпрос не е бил спорен. Такъв е бил въпросът относно прилагане разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 13, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ като е застъпил становище, че релевантният за реституцията момент, към който трябва да се установи членството на наследодателя, е моментът към датата на преобразуване на кооперацията. Оттук и правоимащи лица са само членовете на кооперацията преди вливането и /"З"/, а не и тези, които са членували в приемащата кооперация /"С"/, какъвто чл. е бил наследодателят на ищеца. В приложените съдебни решения, обосновали допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, е застъпено друго становище. То се изразява в това, че релевантно за реституцията по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ вр. чл. 3 от същия закон е правото на собственост на кооперацията, от които е отнет имотът, като правоимащи са лицата, които са членували в нея. Оттук се извежда извод, че членовете на приемащата кооперация "С", са също правоимащи. Настоящият съдебен състав намира, че правилно е становището, застъпено в обжалваното решение. Правилно е проведеното разграничение между нормите на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗВСГЗГФ, като е посочено, че ал. 2 предвижда хипотеза на възстановяване на собствеността на бившите член-кооператори върху г. и земите от горския фонд на кооперациите, които са били заличени след 9.09.1944 г., докато в ал. 3 е уреден случай като процесния, когато кооперациите са продължили своето съществуване след тази дата като е предвидено възстановяване на собствеността на бившите член-кооператори към датата на преобразуването на кооперацията, в която са членували. С определяне релевантния момент за реституцията, законодателят очертава правоимащите лица - членовете на преобразуваната кооперация и изключва от тях членовете на кооперацията след преобразуването. Сливането не рефлектира върху правата на членовете на вливащата се кооперация спрямо притежаваните от нея към момента на преобразуването гори, както и не създава права за членовете на приемащото сдружение върху същите имоти. Релевантно е единствено членственото правоотношение към момента на преобразуването. В конкретния случай ревирът безспорно е принадлежал на кооперация "З" към момента на сливането. Правата на реституция принадлежат на членовете на "З", какъвто наследодателят на ищеца не е бил към същия момент. Той не е придобил права и с факта на сливането поради членственото си правоотношение с приемащата кооперация "С". Последващият момент на одържавяване на г. за разглежданата хипотеза е без значение, защото собствеността е опосредена от членствено правоотношение към предходен момент. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.