Определение № 112 от 20.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 471/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Обжалвано е било решение от 11.06.2018г. по гр.д.№6103/2017г. на АС София, с което са уважени искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ. С определение от 06.02.2019 г. производството по частна касационна жалба на И. К. Н. срещу определение от 09.10.2018г. по гр.д.№6103/2017г. на Софийския апелативен съд, по която е образувано ч.гр.д.№470/2019г. по описа на ВКС, е присъединено за общо разглеждане в настоящето производство. С Решението си от 17.10.2019г. Върховният касационен съд, е отменил определение от 09.10.2018г. Софийския апелативен съд по гр.д.№6103/2017г., и е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. К. Н. още 1437,25лева разноски за производството пред Софийски апелативен съд. С молба от 12.11.2019г. Прокуратурата на РБ моли да бъде изменено решение, в частта му имаща характер на определение, като размерът на дължимите се на И. Н. разноски за производството пред въззивната инстанция – Апелативен съд София, бъде намален от присъдения такъв от 1437,25лева на 828,46 лева. Ответникът по жалбата и по молбата – И. К. Н. в писмено становище поддържа, че жалбата е частично основателна и следва решението в частта му за разноските следва да бъде изменено и да бъдат присъдени разноски в размер на 1047, 39 лв.. С Определение № 419/29.11.2019 г. по гр.д. № 471/2019 г. настоящия състав на IV – г.о. ВКС, е оставил без разглеждане молба вх.№ 963012.11.2019г. на Прокуратура на Република България срещу Решение от 17.10.2019г. Върховният касационен съд по гр.д.№471/2019г., в частта му имаща характер на определение, с което е отменено определение от 09.10.2018г. АС София по гр.д.№6103/2017г. и е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. Н. още 1437,25лева разноски за производството пред Софийски апелативен съд. С Определение № 134/09.04.2019 г. по гр.д. № 88/2020 г. състав на III – г.о. е отменил горепосоченото определение и е върнал на настоящия състав да се произнесе по молба вх. № 9630/12.11.2019 г. с правно основание по чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение ,приема следното: С Решение № 188/17.10.2019 г. по гр.д. № 471/2019 г. настоящият състав на IV – г.о. на ВКС е отменил решение от 11.06.2018 г. по гр.д. № 6103/2017 г. на АС – София, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 5000 / пет хиляди/ лева до 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и вместо него е постановил решение, с което е отхвърлил предявения от И. Н. иск срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 5000 / пет хиляди/лева до 10 000/ десетхиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и е оставил в сила решението на въззивния съд в останалата му част, с която на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на И. Н. сумата в размер на 19 600 лв ., представляващи имуществени вреди. С цитираното Решение съставът на IV – г.о. е отменил определение от 09.10.2018г. АС София по гр.д.№6103/2017г., и е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. Н. още 1437,25 лева разноски за производството пред Софийски апелативен съд. Направено е искане от Прокуратурата на РБ за изменение на решение в частта за разноските съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в месечен срок от постановяване на определението, поради което същото е допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.81, вр. чл. 78 ГПК във всеки акт с който делото приключва съдът се произнася по искането за разноски. В случая като съобрази, че въззивното решение е отменено в частта касаеща размера на претърпените неимуществени вреди и е потвърдил въззивното решение в частта касаеща размера на претърпените имуществени вреди настоящия състав на IV – г.о. приема следното: Съобразно чл.7, ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, минималният размер на адвокатското възнаграждение, съобразно материалния интерес възлиза на сумата от 1437, 25 лева. Като съобрази, че разноски в полза на жалбоподателя са присъдени пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 366,86 лв., следва да бъде присъдена допълнително сумата от още 1070, 39 лева. С оглед на така изложените съображения настоящия състав намира, че следва да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на И. К. Н. допълнително разноски пред въззивната инстанция в размер на 1070,39 лева, вместо присъдените такива в размер на 1437,25лева Предвид изложените съображения, съдът