Определение № 4369 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4701/2025 г.

В открито съдебно заседание на 08.06.2026 г. насрещната страна по касационната жалба – С. Н. е направил искане за отвеждане на настоящия състав с твърдения за пристрасност и предубеденост на състава и с твърдения, че е допуснато нарушение на принципа на случайно разпределение на делата, закрепен в чл.9, ал.1 ЗСВ, тъй като съставът не формиран чрез избор на всеки един от членовете при спазване на принципа на случаен подбор. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че искането за отвод на съдебния състав е неоснователно, тъй като не са налице нито абсолютните, нито относителните основания за отвеждането му, регламентирани в чл.22, ал.1 ГПК. Не се навеждат и не се установяват данни, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдиите на настоящия състав на ВКС, които са разгледали касационната жалба и са се произнесли с определение по чл.288 ГПК, с което са допуснали касационно обжалване на въззивното решение. Преформулирането чрез конкретизиране, уточнение и квалифициране на повдигнатите в изложението правни въпроси от значение за изхода на делото, извършено от състава на ВКС, не представлява факт създаващ основателно съмнение в неговата безпристрастност, а е негово правомощие и е израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните /арг. от чл.5 ГПК, чл.235, ал.2 ГПК и др./. Това правомощие на Върховния касационен съд е изрично посочено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това, насрещната страна по касационната жалба не отчита и обстоятелството, че съгласно т.10 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, чиито постановки в тази част са възприети като приложими и по действащия ГПК с ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд също следи за нищожност на правните сделки или на техни отделни уговорки, които са от значение за решаване на правния спор и без да е направено възражение от насрещната страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В конкретния случай възражението за нищожност на договорите поради противоречие с добрите нрави е изрично заявено от касатора /ответник/ в срока за отговор на исковата молба, а в касационната жалба са изложени доводи за неправилно приложение на нормата на чл.36, ал.2 ЗЗД от въззивния съд. Неоснователни са и останалите твърдения за наличие на основанието на чл.22, ал.1, т.6 ГПК по отношение на съдебния състав. Целта на разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗСВ, уреждаща правилото за разпределението на делата и преписките на принципа на случайния подбор, е да се избегнат възможностите за оказване на натиск върху съдиите, да се гарантира тяхната безпристрастност, както и да се изключат предположения на страните за въздействие и предубеденост на съдията и съдебния състав. За ефективното приложение на принципа на случайния подбор Висшия съдебен съвет на Република България е разработил Единна методика по приложението му, с която е регламентиран реда за разпределение на съответното дело по електронен път и макар тя да не е приложима за делата във ВКС, а само за районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, ограничава приложението на принципа на случаен подбор само до съдията-докладчик, т.е. този принцип не изключва образуването на постоянни състави в съответния съдебен орган. Определянето на останалите членове е функция по упражняване на организационно и административно ръководство в съответния съдебен орган, която не е нормативно регулирана, като се прилагат изработените вътрешни правила, приети или от общото събрание на съдиите или утвърдени от административния ръководител на съда. При липса на изричен регламент за случаен подбор на участващите в състава съдии, освен докладчика, е достатъчно тяхното определяне да е извършено по начин, осигуряващ необходимата прозрачност при разпределението, гарантиращ безпристрастност и обективност на правораздаването. Посочената от насрещната страна по касационната жалба практика на СЕС по приложението на чл.19, §1, ал.2 ДЕС, вкл. и решение по дело С-16/24 по отправено от Софийски градски съд преюдициално запитване, не води до различен извод. В тази практика нееднократно е посочвано, че действащото право на Съюза не предвижда правила относно организацията на правосъдието в държавите членки, и по-специално относно създаването, съставите, компетентността и функционирането на националните съдилища, така че по принцип правилата в тази материя са от компетентността на държавите членки, като при упражняването на последната те са длъжни да спазват задълженията, които произтичат за тях от правото на Съюза и по-специално да предвидят необходимите способи за защита, които да осигурят ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. В посоченото по-горе решение на СЕС е прието, че действащата в Република България система на разпределение на делата в съдилищата, основана на принципа на случайния подбор не изглежда сама по себе си от естество да изложи съдебните състави на неправомерно влияние, оказвано в рамките на съответния съд, съответно да нарушава изискването всяка юрисдикция от гледна точка на състава си да представлява независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. В конкретния случай съдията-докладчик по настоящото дело е определен съгласно утвърдените със заповед на Председателя на ВКС Правила за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във Върховния касационен съд, в частност в Гражданска колегия, а членове на състава са съдиите, с които съдията-докладчик заседава в постоянния си състав, като както Правилата, така и информацията за съдебните състави на Гражданска колегия във ВКС са публични и общодостъпни – публикувани на сайта на ВКС, в секцията „За съда“, раздели „Нормативна уредба“ и „Състав и структура“- „Състав колегии“-„Гражданска колегия“. С оглед изложеното, искането за отстраняване на настоящия съдебен състав от разглеждане на касационно производство по реда на чл.290 ГПК, се явява неоснователно, поради което на основание чл.22, ал.2 вр. чл. 22, ал.1, т.6 ГПК, следва да се остави без уважение. Доколкото с определението по чл.288 ГПК е сложен край на фазата по селекция на касационната жалба, последното не може да бъде отменяно или изменяно по реда на чл.253 ГПК, в какъвто смисъл е искането на насрещната страна по касационната жалба, обективирано в молбата от 16.04.2026 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение