Определение № 5978 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9152/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Подадено е искане от адв. Т. Ташев, като пълномощник на Е. Х., за изменение на решение № 3388/20.03.2024г., постановено по адм. дело № 9152/2023г. на Върховния административен съд, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, които да се присъдят на адвоката осъществил процесуално представителство безплатно по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, вместо на страната по делото. Излага доводи, че като процесуален представител, е осъществила адвокатска защита и съдействие безплатно съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата определеното възнаграждение от съда се присъжда на адвоката оказал безплатна правна помощ и съдействие, като не се държи преценка относно обстоятелството дали представляваното лице е затруднено материално или не. Сочи се, че с оглед частичното отхвърляне на касационната жалба на дирекция „ОДОП“ Пловдив то на касационния ответник се дължат разноски за адвокатско възнаграждение опреелени по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Ответната страна – Директор на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител счита искането да неоснователно, по доводи изложени в писмено становище. След като прецени данните по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледано по същество е неоснователна, предвид следното: С решение № 3388/20.03.2024г., постановено по адм. дело № 9152/2023г. ВАС частично е отхвърли подадената касационна жалба на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, като е присъдил разноски на касационния жалбоподател съразмерно уважената част от жалбата и не е присъдил такива на ответната страна. По делото е представено пълномощно за процесуално представителство на основание 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. и списък по чл. 80 от ГПК. Нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. гласи, че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В ал. 2 от с.з. е посочено, че случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. За да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. следва да са налице следните кумулативни предпоставки – 1. Да е налице договорена безплатна правна помощ; 2. Да е налице реално осъществено представителство и 3. Другата страна по правния спор да дължи разноски. Липсата на която и да е от тях води и до неоснователност на претенцията за заплащане на възнаграждение по този ред. В конкретния случай не е изпълнена втората предпоставка. Вярно е, че адв. Ташев е подал писмен отговор на касационната жалба, но този отговор е изключително кратък, като в него не са изложени никакви правни доводи и съображения в ответ на изложените от касатора и процесуалния представител на ответника не се е явил в открито с.з. за да изложи допълнителните си виждания относно оспореното съдебно решение т.е. действията му по оспорване на касационната жалба следва да се приравнят на липса на реално процесуално представителство. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение