Определение № 31 от 16.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2775/2022 г.

Производството е по чл.122 ГПК. С определение № 3992/12.12.2022 г. по т.д.№ 2207/2022 г. на СГС, ТО, VІ-7 състав е повдигнат спор за подсъдност между Софийски градски съд и Софийския апелативен съд за определяне на компетентен съд, който да се произнесе по искане за допускане на обезпечение на исковете, предявени от Столична община, район „Лозенец“, съдържащо се в молба вх.№ 82232/2022 г., след отмяната на постановения първоинстанционен акт по този въпрос. За да сезира Върховния касационен съд, съставът на СГС е посочил, че с предходно определение № 3846/02.12.2022 г. по т.д.№ 2207/2022 г. молбата на Столична община, район „Лозенец“ за допускане на обезпечение по реда на чл.389 ГПК е отхвърлена. С определение № 3130 от 08.12.2022 г. по ч.гр.д.№ 3461/2022 г. по описа на САС, ГО, 8 състав това определение е отменено с мотиви, че с него е отказано произнасяне по същество по искането за допускане на обезпечение и делото е върнато на СГС за извършване на дължимото произнасяне. Първоинстанционният съд е намерил, че дадените от САС указания са незаконосъобразни, т.к. липсват основания за тълкуване на волята на първата инстанция в обжалваното определение. С него искането по чл.389 ГПК е оставено без уважение, т.е. е разгледано по същество, като е прието за неоснователно, защото не е налице една от предпоставките за допускане на обезпечението, а именно – редовност на исковата молба. С постановения въззивен съдебен акт съставът на апелативния съд приема, че исковата молба не е нередовна, но, след отмяна на определението, вместо сам да разгледа искането по същество, съгласно чл.278 ал.2 ГПК, връща делото за ново произнасяне. По тези съображения е повдигната препирня за подсъдност по въпроса, кой е компетентният съд да извърши повторно преценка налице ли са предпоставките за допускане на обезпечение, при положение, че първоинстанционният съд е изразил становище по същество, приемайки, че една от предпоставките за това не е налице и актът му е отменен от Софийския апелативен съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение в настоящия си състав намира, че в конкретния случай не е налице спор за подсъдност по смисъла на чл.122 ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено. Определението по ч.гр.д.№ 3461/22 г. по описа на САС, ГО, 8 състав е стабилно и окончателно и независимо дали страда от твърдените пороци /недопустимост, незаконосъобразност/ е задължително за долустоящия съд. Несъгласието на първата инстанция с постановения въззивен съдебен акт и дадените с него указания относно дължимите съдопроизводствени действия не е основание за повдигане на спор за подсъдност. Според въззивната инстанция, с първоинстанционното определение е оставена без разглеждане молбата по чл.389 ал.1 ГПК и по този начин е преградено по-нататъшното развитие на обезпечителното производство по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Правилността на горните изводи не може да е предмет на производството по чл.122 ГПК. Спорът за подсъдност по смисъла на посочената разпоредба предполага сезираният с искането съд с отделен акт да е извършил преценка, че не е компетентен да го разгледа, да е прекратил производството пред себе си и да го е изпратил на надлежния според него такъв, а последният да не е приел тази компетентност – чл.118 ГПК. В посочения смисъл е и практиката на ВКС по приложението на чл.122 ГПК /определение № 201 от 19.05.2021 г. по ч.т.д.№ 848/2021 г. на І т.о., определение № 53 от 8.02.2021 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3768/2020 г. на III г. о., определение № 512 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1964/2018 г., II т. о. и др./. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение