Определение № 361 от 05.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 2377/2017 г.
ВКСII търговско отделение05.06.2019 г.докладчик Светла Чорбаджиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение №234 от 05.06.2017 г. по т.д.№716/2016 г. на АС Пловдив в частта, с която е оставена без уважение молбата на Т. Г. Т. за изменение на основание чл.248 от ГПК на решение №56 от 08.03.2017 г. по в.т.д.№716/2016 г. на АС Пловдив в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред ОС Пазарджик в размер на 1732 лв., вместо което постановява: ИЗМЕНЯ решение №56 от 08.03.2017 г. по в.т.д.№716/2016 г. на АС Пловдив в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Димана” АД да заплати на Т. Г. Т. сумата от 1732 лв., адвокатско възнаграждение за производството пред ОС Пазарджик. ПОТВЪРЖДАВА определение №234 от 05.06.2017 г. по т.д.№716/2016 г. на АС Пловдив в останалата част. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Г. Т. срещу определение №234 от 05.06.2017 г. по т.д.№716/2016 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на Т. Г. Т. за изменение на основание чл.248 от ГПК на решение №56 от 08.03.2017 г. по в.т.д.№716/2016 г. на АС Пловдив в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред ОС Пазарджик в размер на 4572 лв. В жалбата се излагат бланкетни съображения, че определението е неправилно. Ответникът по частната жалба - „Димана” АД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че поради липсата на представен договор, в който да е посочен размер на уговореното възнаграждение и поради обстоятелството, че приложените по делото платежни документи не установяват колко и на какво основание са извършени плащания, предвид различното им предназначение, вкл. и по друго гражданско дело, искането по чл.248 от ГПК се явява неоснователно. Определението е частично неправилно. От приложените по т.д.№131/2014 г. на ОС Пазарджик фактура от 06.04.2015 г. /т.2, л.493/ и извлечение от движение по сметка /т.2, л.494/ се установява, че ищецът Т. Г. Т. е заплатил на М. Е. В. сума в размер на 1732 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по т.д.№131/2014 г. на ОС Пазарджик. В този смисъл и тъй като други доказателства за извършени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д.№131/2014 г. на ОС Пазарджик не са представени, както и с оглед изхода на правния спор по исковото производство, обжалваното определение следва да бъде частично отменено, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1732 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по т.д.№131/2014 г. на ОС Пазарджик. В останалата част, определението следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение