Решение № 10162 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6343/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Д. М. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 1281/04.02.2026 г. на Административен съд (АС) – Пловдив, постановено по адм. дело № 2525/2025 г., с коeто е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001623002387-091-001/25.03.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив, потвърден с Решение № 239/04.06.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че първостепенният съд не е обсъдил задълбочено основанията, изложени в първоинстанционната жалба, като така се е произнесъл с едностранчиво и порочно съдебно решение. Твърди, че административният орган е допуснал нарушения в процедурата по издаване на процесния РА. Счита, че не е налице валидно връчване на някои документи, вследствие на което е била лишена от възможността да участва в ревизионното производство и това е довело до незаконосъобразност на административния акт. В тези насоки развива обширни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на РА, ведно с присъждане на сторените разноски в настоящото и предходните съдебни производства. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в представено по делото писмено становище оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Производството по адм. дело № 2525/2025 г. по описа на АС - Пловдив е образувано в изпълнение на Решение № 10681/30.10.2025 г. по адм. дело № 5804/2025г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 2969/28.03.2025 г. по адм. дело № 1544/2024 г. по описа на АС - Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В производството пред първостепенния съд предмет на съдебен контрол е законосъобразността на РА № Р-16001623002387-091-001/25.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 239/04.06.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е ангажирана отговорността на С. Д. М., в качеството ѝ на управител на „Бе Комплекс“ ЕООД, за задължения на дружеството за корпоративен данък (КД) в размер на 23 664,60 лева, ведно с лихви за забава в размер на 9 422,40 лева, за данъчни периоди 2017г.- 2019 г., както и за ДДС в размер на 47 709,43 лева, ведно с лихви за забава в размер на 27 544,43 лева, за данъчни периоди 01.01.2017 -31.12.2019 г. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: През ревизираните периоди С. Д. М. е управител на „Бе Комплекс“ ЕООД, а от 12.05.2017 г. е и едноличен собственик на неговия капитал. При извършена ревизия на „Бе Комплекс“ ЕООД за определяне на задълженията му за КД и ДДС е издаден РА № Р-16001620007687-091-001/20.08.2021 г., с който са установени публични задължения в общ размер на 96 177,47 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 ДОПК, като издаденият РА е влязъл в сила. В хода на ревизията при извършена насрещна проверка на „Бе Комплекс“ ЕООД не са представени изисканите счетоводни и банкови документи, поради което след разрешение на Районен съд (РС) – Пловдив е разкрита банкова тайна за притежаваните от него разплащателни сметки. От предоставената информация е установено, че през 2018 г. и 2019 г. по сметки на дружеството са постъпвали средства от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), както и средства по договори за банкови заеми. От сметка на дружеството са извършени преводи в полза на свързаното лице „Доминус“ ЕООД в общ размер на 74 500 лева през 2018 г. и 18 200 лева през 2019 г., както и тегления на парични средства в брой. Органите по приходите са съобразили още, че съгласно писмените обяснения на счетоводителя на „Бе Комплекс“ ЕООД всички договори, фактури, банкови документи и данъчни декларации са подписвани от С. Д. М., която е извършвала и всички разплащания от банковите му сметки. При изследване на имущественото и финансовото състояние на „Бе Комплекс“ ЕООД е установено, че дружеството не притежава имущество, което да послужи за обезпечаване на публичните му задължения, а дългът към НАП е категоризиран като трудно събираем. При тази установеност органите по приходите са приели, че дружеството е реализирало приходи от продажба на произведена земеделска продукция, която е декларирало, че отглежда пред ДФЗ, без тези приходи да бъдат посочени в подадените годишни данъчни декларации (ГДД) по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и справки-декларации (СД) по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и без да бъдат начислени и внесени дължимите данъци. Счели са, че приходите се явяват укрити, тъй като приходната администрация не е могла да узнае за тях преди издаване на РА на дружеството. Поради това са достигнали до извода, че С. Д. М. е отговорна за непогасяване на публичните задължения на дружеството поради некоректно отчитане, осчетоводяване и деклариране на дейността на „Бе Комплекс“ ЕООД на основание чл. 19, ал.1 ДОПК. От друга страна са съобразили, че М. се е разпоредила в своя полза с получените, но неосчетоводени приходи от субсидии и продажба на земеделска продукция, които са останали недекларирани за целите на КД и ДДС, поради това, че е извършвала банкови преводи без основание към свързаното си лице „Доминус“ ЕООД и са теглени пари в брой от банкови сметки, вкл. от ПОС терминал. Счели са, че се касае за недобросъвестно поведение, съчетано с умисъл от страна на управителя, възпрепятствало събирането на задълженията на дружеството, тъй като С. Д. М. е знаела за възникналите публични задължения, които са несъбираеми предвид безрезултатните действия, извършвани от съдебен изпълнител. Според ревизиращите, налице е и причинно-следствена връзка между умишлените действия на управителя и несъбираемостта на задълженията, с оглед на което са налице предпоставките за реализиране на отговорността на лицето по чл. 19, ал. 2 ДОПК. След анализ на събраните доказателства първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият състав е приел, че между страните не е спорно, че С. Д. М. е управител на „Бе Комплекс“ ЕООД през процесните периоди, както и наличието на установени с влязъл в сила РА публични задължения на посоченото дружество. При преценка на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството, съдът е съобразил, че недекларирането на реализираните приходи от земеделска продукция представлява укриване на факти и обстоятелства, които С. Д. М., в качеството си на представляващ, е била длъжна да обяви пред приходната администрация. Отчел е още, че именно тя е организирала и управлявала дейността на дружеството, подписвала е относимите търговски, счетоводни и данъчни документи и е извършвала разплащанията от банковите му сметки. Подчертал е, че е установена и причинно-следствената връзка между поведението на С. Д. М. и невъзможността за събиране на задълженията, тъй като през процесните периоди дружеството е разполагало с парични средства от субсидии и реализирана земеделска продукция, с които е могло да погасява публичните си задължения, които впоследствие по принудителното изпълнение са категоризирани като несъбираеми. Относно осъществеността на фактическия състав по чл. 19, ал. 2 ДОПК решаващият състав е приел, че от събраните доказателства се установява, че Мавродиена е извършвала разпоредителни действия със земеделска продукция и средства от финансирания от ДФЗ, преводи без основание към свързаното лице „Доминус“ ЕООД и тегления на парични средства от банковите сметки на дружеството. Съобразил е още, че декларираните за 2018 г. и 2019 г. „други вземания“ са в размер на 183 000 лева, но те са отклонени от патримониума на дружеството. Приел е, че действията са извършени недобросъвестно и са довели до намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице. Подчертал е, че е налице и причинно-следствената връзка между недобросъвестните разпоредителни действия и невъзможността за събиране на публичните задължения, предвид липсата на парични средства и имущество на дружеството и безрезултатно проведеното принудително изпълнение. В обобщение съдът е достигнал до заключението, че са установени всички елементи от фактическите състави на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, поради което е отхвърлил оспорването на РА. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати в ревизионното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с връчването на издадените в хода на ревизията процесуални актове. Същите аргументи са поддържани пред касационната инстанция при първоначалното разглеждане на делото, като с Решение № 10681/30.10.2025 г. по адм. дело № 5804/2025 г. на ВАС тричленният състав изрично е обсъдил действията на органите по приходите по връчване на Решение № Р-16001623002387-098-001/01.09.2023 г., последвалите Заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) и Ревизионния доклад (РД). В тази връзка е посочил, че след личното връчване на първоначалната ЗВР процесуалното поведение на ревизираното лице сочи към отказ от съдействие, като са били извършени действия по издирването му, направени са многократни посещения на адреса за кореспонденция и постоянния адрес, а документите са изпращани на декларирания електронен адрес. Поради това е приел, че предприетото връчване по реда на чл. 32 ДОПК е правомерно. Тези указания на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда при по-нататъшното разглеждане на делото по аргумент от чл. 224 АПК и са съобразени от първостепенния съд. В тази му част спорът не би могъл да бъде пререшаван, поради което повторното му инвокиране е безпредметно и не може да рефлектира върху правилността на обжалваното решение. При новото разглеждане на делото решаващият състав е изяснил спора от фактическа страна след обсъждането на всички релевантни доказателства съобразно доказателствената им стойност и правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, след което е съпоставил установените факти и обстоятелства с хипотезите на приложимите процесуалноправни и материалноправни разпоредби, обуславящи законосъобразността на оспорения РА. Противно на тезата в касационната жалба, първостепенният съд е изложил достатъчно подробни мотиви, които ясно обосновават формираната от него крайна воля след обсъждане на съдържащите се в административната преписка доказателства и релевираните от страните доводи и възражения. В касационната жалба липсват конкретни доводи относно заявеното несъответствието на решението с материалния закон, а осъществената на основание чл. 218, ал. 2 АПК проверка сочи, че изводите на съда за липсата на нарушения при прилагането на материалноправните норми на чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК са правилни. При преценката на основанията за законосъобразност на оспорения РА решаващият състав е изложил подробни и ясни мотиви, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни, а единствено да се препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Ето защо, като е отхвърлил жалбата на С. Д. М., първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 200 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение