Определение № 591 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6843/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. И. Ф. от [населено място] срещу определение №838 от 24.09.2013г. по ч.гр.д.№690/13г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното определение, постановено в производство по чл.248 ГПК, е допълнено определение №626 от 11.07.13г. по гр.д.№690/13г. на Русенския окръжен съд в частта за разноските, като Н. И. Ф. е осъдена да заплати на Народно читалище „Р.” [населено място] сумата от 150 лв. разноски. Ответникът в производството Народно читалище „Р.” [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството по ч.гр.д.№ 690/13г. на Русенския окръжен съд е образувано по частна жалба на Н. Ф. срещу протоколно определение от 12.06.13г. на РС [населено място], с което е било прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес производството по предявения от нея срещу Народно читалище „Р.” [населено място] иск по чл.74 КТ за обявяване нищожност на допълнително споразумение от 31.01.13г. към трудов договор между страните. С определение №626 от 11.07.13г. по гр.д.№690/13г. Русенският окръжен съд е потвърдил прекратителното определение на първата инстанция. Тъй като не е присъдил разноските на ответника, той е сторил това в производство по чл.248 ГПК. Присъждането на разноските е незаконосъобразно. Съгласно т.1 на ТР №6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащането – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай в договора за правна защита и съдействие от 24.01.13г., сключен между НЧ „С.” и адвокат Б., е посочена сумата от 150лв. - уговорено адвокатско възнаждение. Отбелязано е, че това възнаграждение е преведено по сметка, но по делото липсват доказателства за това. Съгласно посоченото ТР на ОСГТК на ВКС, не е установено заплащането на адвокатското възнаграждение и затова съдът не е имал основание да го присъжда. Обжалваното определение, с което това възнаграждение е присъдено, е неправилно и следва да бъде отменено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,