Определение № 59 от 24.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4015/2019 г.

Производството е по чл. 247 ГПК. Образувано е по молба вх. № 9357/30.11.2020 г. на Х. Д. Х., [населено място], с която се прави искане за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 298/11.06.2020 г. по гр. д. 4015/2019 г. на ВКС, II г. о. Молителят посочва, че в определението на ВКС е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно изписване в мотивите (стр. 3, ред 26) на наименованието на местността, в която се намира процесният недвижим имот, като „Б.“, вместо правилното според молителя наименование – „Б.“. Освен това твърди, че е налице и втора очевидна фактическа грешка, допусаната при записването, че решение № 716/2000 г. „допълва“ (вместо „изменя“), Решение № 533/1998 г. на ПК – Варна (стр. 3, ред 24). Моли грешките да бъдат отстранени, както и да бъде отменена присъдата на В. Х. Д. – син на молителя. Върховният касационен съд, състав на II г. о., констатира следното: С определение № 298/11.06.2020 г. по гр. д. № 4015/2019 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 526/24.04.2019 г., постановено по гр. д. № 2730/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна.С определение №110/28.09.2020 е оставена без уважение молба на Х. Х. за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 298/11.06.2020г., постановено по реда на чл.288 ГПК по делото, относно погрешен извод в мотивите. Настоящото искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка в мотивите на постановеното от ВКС, II г.о., определение е също неоснователно. За да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, е необходимо да е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и отразената в диспозитива на съдебния акт. В конкретния случай такова несъответствие не е налице. В молбата по чл.247 ГПК липсва твърдение за несъответствие на формираната действителна моля на съда и отразяването и в съдебния акт. Тя съдържа оплаквания по съществото на спора,които е недопустимо да бъдат разглеждани в производството по чл. 247 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че изписването на старото наименование на местността, в която се намира процесният недвижим имот, не води до неяснота относно индивидуализацията на имота, предвид изчерпателното изброяване на останалите негови индивидуализиращи белези. Направеното с молбата искане за отмяна на присъдата на сина на молителя – В. Х. Д., не може да бъде обсъждано в настоящото производство. С оглед изложеното, не са налице предпоставките за допускане поправка на очевидна фактическа грешка. Върховният касационен съд, състав на II г.о.