Определение № 8906 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8456/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 вр. чл.154а, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Ц. М., чрез процесуален представител, против определение №963 от 28.04.2026г., постановено по адм. дело №237/2026г. по описа на Административен съд-Кюстендил /АС-Кюстендил/. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, като не са налице предпоставките за спиране, визирани в чл.154а, ал.1, т.8 АПК. Моли за неговата отмяна и връщане делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Подробни съображения излага в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът в настоящото производство – „Креди Йес“ООД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба, и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество и предвид извършената служебна проверка на осн. чл.218, ал.2 АПК е основателна. С обжалваното определение на осн. чл.154а, ал.1, т.8 АПК, АС-Кюстендил е спрял производството по делото до произнасяне на СЕС по дело №С-676/2025г. (произнасяне с окончателен съдебен акт по отправеното преюдициално запитване съм Съда на Европейския съюз /СЕС/, с определение №11385 от 21.10.2025г.- по административно дело №1643 от 2025г. по описа на Административен съд-Варна). Производството пред първостепенния съд е инициирано по жалба на М. Ц. М., против отказ на „Креди Йес“ООД в качеството му на администратор на лични данни, по отправено заявление на осн. чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента), в частта, в която не са предоставени всички копия на документи, в които се съдържат лични данни на М. Ц. М. – договор за кредит, договор за цесия, платежни нареждания и др. За да спре производството по делото АС-Кюстендил е констатирал, че пред СЕС е образувано дело №С-676/25 по отправено преюдициално запитване на АС-Варна, с определение №11385/21.10.2025г. по адм.д.№1643/2025г. по описа на същия съд, като поставените въпроси по преюдициалното запитване са пряко относими към спора по делото, като касаещи приложението на разпоредбата на чл.15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, като според АС-Кюстендил спорен е въпроса в каква форма се дължи предоставянето на лични данни- във формата на извлечение от носителите на лични данни, които се обработват и съхраняват от администратора на лични данни или се следва предоставяне на същите в цялост. Определението е неправилно. По делото не е спорно, че към датата на постановяване на обжалваното определение пред Съда на Европейския съюз е висящо дело №С-676/25, образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд-Варна, с определение №11385/21.10.2025г. по адм.д.№1643/2025г. по описа на същия съд. Решението по дело №С-676/25 ще е задължително за всички национални съдилища в Европейския съюз, но при преглед на формулираните въпроси от запитващия съд - АС-Варна, не се установява същите да са от значение за конкретния правен спор пред АС-Кюстендил, т.е. изхода от цитираното по-горе дело на СЕС не обуславя изхода на спора по дело №237/2026г. на АС-Кюстендил. В процесния казус със заявление от 26.02.2026г. на основание чл.15 ОРЗД, М. М. чрез адвокат Т. Цонев е поискал от „Креди Йес“ООД, в качеството му администратор на лични данни, обработващ лични данни на М., да бъде предоставен достъп до личните данни на М., които администратора обработва, като на субекта на данни се предостави всички копия от документи, в които се съдържат лични данни на М. Ц. М., включително, но не само договор за кредит, договор за цесия, платежни нареждания и др. Правните въпроси, релевантни за конкретния правен спор предвид направеното запитване, и съдържанието на заявление с дата 26.02.2026г., са свързани с прилагането на чл.15, §1, §3 и §4 ОРЗД, включително въпроса задължен ли е администратора на лични данни при упражняване правото на субекта на данни по чл.15 ОРЗД, да предостави на субекта на данни, при изрично заявление от негова страна, на копие от личните данни на този субект, които данни са в процес на обработване от администратора, в хипотеза на искане за предоставяне на документ в цялост, съдържащ лични данни на субекта, дори когато такъв документ в съответния вид е притежание на субекта. Отговори на тези въпроси се съдържат в приложимите разпоредби на чл.4, чл.12, чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително Съображения 26, 58, 60, 63. По спорния за производството пред АС-Кюстендил въпрос, свързан с прилагане на чл.15, §3 ОРЗД е налице и съдебна практика на СЕС, обективирана в Решение на съда от 04 май 2003г. по дело С-487/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия) с акт от 9 август 2021 г., постъпил в Съда на 9 август 2021 г., в рамките на производство по дело F.F. срещу Цsterreichische Datenschutzbehцrde, (ECLI:EU:C:2023:369), Решение на съда от 26 октомври 2003г. по дело С-307/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 29 март 2022 г., постъпил в Съда на 10 май 2022 г., в рамките на производство по дело FT срещу DW ( ECLI:EU:C:2023:811), като и в други актове на СЕС. Същевременно при прочит на поставените от АС-Варна въпроси по преюдициалното запитване е видно, че спецификата на казуса пред АС-Варна касае хипотеза на достъп и преносимост на лични данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за специфични цели- за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, във вр. със задължението на администратора на лични данни да предостави освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, но при определено условие, касаещо сключването на този договор. Може да се изследват мотивите на АС-Варна за отправеното от преюдициално запитване, в цялостния контекст на спорните въпроси по конкретния казус, предмет на разрешаване от този съд, с оглед възможностите или нежеланието на АС-Варна да извършва собствено тълкуване на приложимото право, включително правото на ЕС, но това не е задача на настоящия съдебен състав. Трябва да се отбележи, че в случая независимо от наведените доводи в жалбата до АС-Кюстендил, съдът на осн. чл.168 ал.1 АПК е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а съгласно чл.168, ал.2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като отговорът на СЕС по поставените в преюдициално запитване на АС-Варна по адм. д.№1643/2025 по описа на същия съд, не обуславя изпълнението на задължението на АС-Кюстендил в горния смисъл, предвид и наведените в жалбата до съда за нищожност на оспорения АА. Налага се извод, че дори да се приеме, че поставените от АС-Варна въпроси са частично относими към правните въпроси релевантни за конкретния правен спор пред АС-Кюстендил, то разрешение на тези въпроси е налице в приложимата материалноправна уредба и относимата съдебна практика, а висящото пред Съда на Европейския съюз дело №С-676/25, не може да бъде определено като обуславящо за разрешаване на спора по а.д. дело №237/2026г. на АС-Кюстендил. Не се установява препятствие за прилагане от едноличния състав на АС-Кюстендил на независимото съдийско мислене и съответно убеждение, съобразно приложимите материалноправни норми и относимата практика на СЕС при решаване на спора. Предвид приложеното настоящият състав приема, че първостепенния съд неправилно е спрял на основание чл.154а, т.8 АПК съдебното производство до приключване на дело С-676/2025 на СЕС. Липсва хипотеза на преюдициалност между инициирано от АС-Варна дело, висящо пред СЕС и дело №237/2026г. на АС-Кюстендил, обуславяща приложението на чл. 154а ал. 1, т. 8 АПК. Обжалваното определение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК трябва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за разноски за настоящото производство следва да се произнесе съответния първоинстанционен съд при постановяване на акт по съществото на спора предвид изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение