Определение № 60107 от 01.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3608/2021 г.

ВКСII гражданско отделение01.10.2021 г.докладчик Розинела Янчева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Н. Н., подадена срещу определение № 289 от 27.07.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 20213000500347/2021 г. на Апелативен съд – Варна. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 2487/13.08.2021 г., подадена от В. Н. Н. срещу определение № 289 от 27.07.2021 г., постановено от Апелативен съд – Варна по ч. гр. д. № 20213000500347/2021 г., с което делото е прекратено, предвид образуването му по недопустими частни жалби. Апелативен съд – Варна е съобразил в постановения от него акт, че делото пред него е било образувано по следните частни жалби на В. Н.: частна жалба вх. № 11436/14.06.2021 г. срещу определение № 1994/4.06.2021 г., постановено по гр. д. № 3480/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, за което жалбоподателят твърди, че с него е конституирано ЗАД „Армеец“ АД, гр. София като трето лице помагач на страната на ответника УМБАЛ „Света Марина.“ ЕАД, гр. Варна; частна жалба вх. № 14034/14.07.2021 г. срещу протоколно определение от 2.07.2021 г., постановено по гр. д. № 3480/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на В. Н. за приемане на представените с молба вх. № 12848/30.06.2021 г. извлечения с медицински термини от „Медицински речник“ и същите са приложени към корицата на делото; частна жалба вх. № 14035/14.07.2021 г. срещу определение № 2414/8.07.2021 г., постановено по гр. д. № 3480/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта му, в която е посочено, че всички извършени до момента от съда и от страните процесуални действия се запазват. Апелативен съд – Варна е посочил, че в атакуваното пред него определение № 1994/4.06.2021 г., явяващо се такова по чл. 140 ГПК, само е посочено, че производството пред Варненския окръжен съд се развива с участието на трето лице помагач, но последното не е конституирано с това определение. Независимо от това, ако се приеме, че се обжалва определението от 7.04.2021 г. за конституиране на трето лице помагач по реда на чл. 219 ГПК, жалбата се явява недопустима, тъй като на обжалване, съгласно чл. 220 ГПК, подлежи само определението, с което се отказва конституирането на трето лице помагач, но не и това за уважаване на искането. Съдът е визирал и че ако жалбата е против определението от 4.06.2021 г., то определението по чл. 140 ГПК също не подлежи на самостоятелно обжалване. Не подлежат на самостоятелно обжалване и протоколното определение от 2.07.2021 г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение доказателствено искане на страната, както и определение № 2414/8.07.2021 г. в обжалваната му част. Същите не попадат в обхвата на чл. 274, ал. 1 ГПК – нито преграждат по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването им е изрично посочено в закона. Жалбоподателят излага в частната си жалба до ВКС, че ЗАД „Армеец“ АД не може да бъде конституирано като трето лице помагач на ответника по делото, тъй като то няма интерес от това; че първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал с определение от 2.07.2021 г. да приеме представените от Н. доказателства, като по този начин е нарушил правата му и е препятствал правилното решаване на делото; с определение № 2414/8.07.2021 г., след отвод на предходния съдия докладчик, съдът е запазил неправилно извършените процесуални действия, визирани по-горе (конституиране на трето лице помагач и неприемане на доказателства). Настоящият съд намира частната жалба, с която е сезиран, за процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията му за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. В настоящия случай нито едно от определенията, атакувани от В. Н. с частните му жалби пред Апелативен съд – Варна, не попада в някоя от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК и, следователно, не подлежи на самостоятелно обжалване пред горната съдебна инстанция. Същите могат да бъдат предмет на инцидентна проверка при обжалване на първоинстанционното решение. Изложеното обуславя извода за недопустимост на частните жалби на В. Н. до Апелативен съд – Варна, както законосъобразно е заключил и сезираният с тях съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

6