Определение № 50111 от 12.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4528/2021 г.

Подадена е молба от И. А. Д. и Д. В. Д. (грешно посочен като Д. В. В.), чрез адв. Л. К., за изменение на решение № 50239/22 от 18.01.2023 г. г., постановено от състава на Върховния касационен съд по гр.д. № 4528/2021 в частта за разноските. Твърди се, че в решението грешно е определено, че в първа инстанция страните са платили адвокатско възнаграждение – всеки по 500 лв., докато в действителност сумите са по 3280 лв. Насрещната страна Н. К., чрез адв. Р. Г., отговоря, че няма основания за исканото изменение в частта за разноските; те са правилно изчислени и определени от съда. Т. Х. З. е получил препис от молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на 14.03.2023 г., чрез адв. С. Г. Д.. Няма изразено становище. Я. К. З. е получила лично препис от молбата на 07.03.2023 г. и също не изразява становище по нея. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е допустима – подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (на 16.02.2023 г., като решението на ВКС е обявено на 18.01.2023 г.). Страните са представили списъци за разноски във всяка от инстанциите по делото. По основателността на молбата, съставът на Върховния касационен съд установи следното: С влязлото в осила решение ВКС е осъдил Н. Д. К., Т. Х. З. и Я. К. З. да заплатят общо на Д. В. Д. сумата в размер на 1840 лв. и на И. А. Д. сумата в размер на 1800 лв., сторени от тях разноски по делото във всички инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. В мотивите съдът приел, че на ищците следва да бъдат възстановени изцяло направените разноски за държавна такса и платените по делото адвокатски хонорари по всички заявени искове, вкл. и неразгледания в нито една инстанция евентуален иск по чл. 135 ЗЗД, а още и по евентуалните искове, по които се е произнесла апелация, макар и в тази част решението да е обезсилено от ВКС. Съдът по размера на сторените разноски приел, че и двамата ищци – Д. Д. и И. Д., са заплатили адвокатски хонорар и в трите инстанции, както следва – по 500 лв. всеки от тях в производството пред окръжния и пред апелативния съд, по 800 лв. всеки от тях за производството пред ВКС; Д. Д. е платил и 40 лв. държавна такса за производство пред ВКС. Предмет на проверка в настоящото производство са действително заплатените адвокатски хонорари от молителите в производството пред окръжния съд. Видно от представените по делото договори, уговорените и платени адвокатски хонорари са по 3280 лв., която сума фигурира и в списъка по чл. 80 ГПК, представен в първа инстанция. При така установеното, допусната е фактическа грешка от касационната инстанция. Присъдените в полза на И. и Д. Д. суми следва да бъдат увеличени с по 2780 лв. за всеки, или така общо дължимите за производството във всички инстанции суми по чл. 78, ал. 1 ГПК, са – 4580 лв. на И. Д. и 4620 лв. на Д. Д.. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение