Определение № 1729 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 596/2026 г.

Производството е образувано по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК вр. с чл. 248 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. И. В., подадена чрез адв. К., срещу определение № 2971 от 11.11.2025 г. по ч. в. гр. д. № 2872/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 11033 от 06.06.2025 г. по гр. д. № 12076/2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба с вх. № 30537/12.03.2025 г., подадена от жалбоподателката за изменение на постановеното по горепосоченото въззивно дело въззивно решение № 445 от 23.01.2025 г., в частта за разноските. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения, като моли то да бъде отменено. В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна по частната касационна жалба - Столична община, в който са изложени съображения за нередовност на жалбата, поради липсата на представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както и за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, но срещу неподлежащо на обжалване определение, поради което същата е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваният акт е определение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, постановено по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта досежно разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, която определя функционалната подсъдност при обжалването, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от апелативен съд, те подлежат на касационно обжалване пред ВКС, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция – пред съответния апелативен съд. Апелативните съдилища в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК се произнасят като второстепенни съдилища, при пълен въззив, като разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос, не и спора по същество. Липсва разпоредба, че техните актове подлежат на обжалване. Този извод следва и от приетото в Тълкувателно решение № 2/2018 г. от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, в което е разяснено, че разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК както преди, така и след изменението с ДВ, бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 1011/08.11.2023 г. по ч.т.д. № 1769/2023 г. на ВКС, I т.о., определение № 147/18.07.2022 г. по ч.гр.д. № 2173/2022 г. на ВКС, I г.о., определение № 1419/30.05.2024 г. по ч.т.д. № 1007/2024 г. на ВКС, I т.о., определение № 342/06.03.2023 г. по ч.гр.д. № 4332/2022 г. на ВКС, II г.о. и др. Съобразно изложеното обжалваният съдебен акт е изключен от касационен контрол, което обуславя недопустимост на подадената срещу него частна касационна жалба, подлежаща на оставяне без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение