Определение № 120 от 19.02.2015 г. на ВКС по д. № 849/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Д. срещу въззивното определение на Дибрички окръжен съд по гр.д. №364/14 г., с което на осн. чл.231 ГПК е обезсилено постановеното по спора първоинстанционното решение и производството по делото – прекратено. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Според касатора на осн. чл.231 ГПК подлежи на прекратяване производството в съответната фаза на процеса / в случая въззивното производство/, но не и производството по иска въобще. Ответниците по частна жалба И. А. и С. А. я оспорват като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд и е допустима, но неоснователна. Когато са налице предпоставките на чл.231, ал.1, изр. първо ГПК / което е безспорно в случая/ се прекратява производството по иска.Ако е постановено решение, то се обезсилва на осн. изр. 2. Ищецът може да заведе отново иска си при ограничението по чл.232, изр.2, към което препраща чл.231, ал.2 ГПК. Като е прекратил производството по иска, въззивният съд се е съобразил със закона и цитираната в определението му практика на ВКС – опр. по ч.т.д. №497/14 г. на първо т.о. Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение