Определение № 5640 от 09.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12060/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба подадена от Директор на ТП на НОИ -Русе, чрез пълномощник- старши юрисконсулт И. Карамфилова, против Решение №283/27.10.2023г. постановено по адм. дело № 403/2023г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменено по жалба на Е. Иванов от гр. Русе, Решение № 2153- 17-59/09.06.2023г. на директора на ТП на НОИ Русе. Със същото решение, съдът е изпратил преписката на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-17-1573/12.09.2022г. на Е. Иванов, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при изграждане на своите изводи от фактическа страна, съдът недопустимо е използвал свидетелски показания, за доказване на категорията труд положена от ответника по касация. Прави се искане решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Ответникът по касационната жалба – Е. Иванов чрез процесуален представител - адв. Б. Лъвчиева, в представен по делото писмен отговор застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост но неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът е съобразил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства и обосновано е извел извод, че трудът на ответника по касация през спорния период е от втора категория. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. В хода на произнасянето по съществото на жалбата, съдът констатира, че в обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена преди произнасянето по касационната жалба. Допуснатата от съда очевидна фактическа грешка се изразява в погрешното посочване, в диспозитива на решението, номера на решението на административния орган, който видно от съдържащото се по административната преписка Решение на директора на ТП на НОИ Русе е с № 2153- 17-59/09.06.2023г., вместо посоченият от първоинстанционният съд такъв № 2153- 17-49/09.06.2023г. Погрешно е изписана и датата на подаденото от Е. Иванов заявление с № 2113-17-1573/12.09.2022г., като такава от 12.09.2023г., в тази част на диспозитива на съдебното решение, с която преписката се връща за ново произнасяне по посоченото заявление. Видно от мотивите на съдебния акт първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с жалба срещу Решение № 2153- 17-59/09.06.2023г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено изцяло разпореждане №7 прот. №Y01070 от 22.02.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е изменена в действителен размер личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.99, ал. 1, т.2, б.„д” от КСО във връзка с чл.10, ал.2 от НПОС и изцяло е обсъждал законосъобразността на същото. Прието за безспорно установено от първоинстанционния съд е че процесното административно производство е започнало по подадено от Иванов заявление вх. № вх. № 2113-17-1573 от 12.09.2022г., с което същият е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 696, ал.2 от КСО и добавка по чл. 84 от КСО. При тези данни, настоящият състав на касационната инстанция счита, че е налице допусната от съда фактическа грешка при изписване в диспозитива на оспореното съдебно номера на отмененото Решение на директора на ТП на НОИ Русе и датата на заявлението, по което след връщане на преписката органа следва да се произнесе отново. Така допуснатата явна фактическа грешка следва да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК от съда, постановил решението. С оглед на изложеното образуваното производство пред Върховния административен съд следва да се прекрати, а делото да се върне на Административен съд- Русе за отстраняване на допуснатата от него в решението очевидна фактическа грешка. След отстраняването й, делото следва да се върне отново на ВАС за произнасяне по касационната жалба срещу решението. Воден от горните съображения Върховният административен съд, шесто отделение,