Определение № 3585 от 16.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1924/2025 г.

ВКСI търговско отделение16.12.2025 г.докладчик Васил Христакиев

Диспозитив

Оставя производството по т. д. № 1924/2025 г. по описа на ВКС, I т. о., без движение.

Оставя без уважение искането на ищеца „Фокс Къмпани“ ЕООД за освобождаване от държавна такса.

Указва на ищеца „Фокс Къмпани“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението: 1) с писмена молба с 2 бр. преписи от нея и с препис от исковата молба да насочи исковете си и срещу „КИК-Дизайн“ ООД (н); 2) да представи документ, с посочен в него номер на делото, за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3000 лв.

При неизпълнение на някое от указанията в срок производството ще бъде прекратено.

Определението в частта по искането за освобождаване от държавна такса подлежи на обжалване пред състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната. В останалата част не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

  1. ...........................................

Мотиви

Производството е по чл. 47 и сл. от Закона за арбитража, образувано по искова молба на „Фокс Къмпани“ ЕООД за отмяна на основания чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗА на арбитражно решение, постановено от Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие, [населено място]. При извършената проверка за редовност и допустимост съдът прие следното. Налице са нередовности на исковата молба, които налагат производството да бъде оставено без движение. Съгласно последователната практика на ВКС надлежно легитимирани страни в производството по чл. 47 ЗА са страните в арбитражното производство. В настоящия случай исковете са насочени срещу ищеца в арбитражното производство „Инфра Експерт“ АД, но не и срещу втория ответник „КИК-Дизайн“ ООД (н). Към исковата молба не е приложен документ за внесена държавна такса. Направеното в исковата молба искане за освобождаване от такса е неоснователно предвид невисокия спрямо интереса размер на дължимата такса (3000 лв. съгласно чл. 18, ал. 4 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 48, ал. 5 ЗА) и липсата на доказателства за имущественото състояние на ищцовото дружество. По въпроса за спазването на срока съдът намира за необходимо да се произнесе след изслушване на страните. С тези мотиви съдът

Цитирани разпоредби

5